Завих по външния коридор и влязох в чакалнята. Изненадах се, като видях, че Санди Куинлан вече е там.
Както и Антъни. Беше облечен с черна тениска, а върху скута му лежеше риза с дълги ръкави.
Какво, по дяволите, ставаше тук?
Няколко секунди преди да осъзнаят, че съм там, ръката на Санди си играеше под ризата, в скута на Антъни.
Правеше му чекия, и то в чакалнята!
— Хей — прекъснах заниманието им аз. — Хей, хей. Достатъчно. Какво си мислите, че вършите?
— О, Господи! — Санди скочи и закри очи с длани. — Съжалявам. Толкова се срамувам. Трябва да вървя. Трябва да вървя, доктор Крос.
— Не, остани на мястото си — спрях я аз. — Ти също, Антъни. Никой няма да си ходи. Трябва да поговорим.
Изражението на Антъни беше нещо средно между неутрално и, поради липса на по-подходяща дума, като на някой, когото са прекъснали точно в най-неподходящия момент. Но той всъщност не ме погледна.
— Съжалявам — промърмори.
— Санди, ще дойдеш ли в кабинета ми? — попитах жената, сетне се обърнах към Антъни. — С теб ще се видим, когато свърша със Санди.
— Да де — смотолеви той, — разбрах.
Когато влязохме в кабинета, и на двамата ни беше нужно известно време, за да се възстановим от случката.
— Санди, дори не зная какво да ти кажа — рекох накрая. — Ти знаеше, че ще дойда и ще ви хвана, нали?
— Знаех. Разбира се. Съжалявам, доктор Крос. — Гласът й трепереше, докато едва изричаше думите. Почти изпитах съжаление към нея, но се овладях.
— Защо мислиш, че се случи онова там? — продължих. — Това не е типично за теб, нали?
— Абсолютно нетипично е за мен. — Жената завъртя очи, явно ядосана на себе си. — Зная как ще прозвучи това, доктор Крос, но той е сладък. Казах ви, че съм сексуално объркана. О, Боже! — Очите й се наляха със сълзи. — Голяма съм идиотка. Всъщност това е характерно за мен. Да търся внимание. Ето че пак стигнахме дотук.
Реших да опитам нещо друго и се надигнах, за да сваля капачката на втората чаша кафе, която носех в плика.
— Нека те попитам нещо. Какво беше това за теб?
— За мен ли? — учуди се тя.
— Мисля, че зная какво е получил Антъни от случилото се. — Седнах отново зад бюрото. — Но ти какво получи?
Санди сведе глава и в същото време погледна настрани. Може би въпросът беше прекалено интимен за нея. Заинтригувах се от факта, че тя съвсем свободно правеше онова нещо на Антъни в чакалнята, а сега се срамуваше да говори за това.
— Не е нужно да отговаряш на въпроса ми, но и няма защо да се срамуваш — казах й.
— Не — поклати глава тя, — всичко е наред. Просто ми предоставихте тема за размисъл. Беше толкова очевидно, когато го казахте, но… Предполагам, че не съм мислила за това по този начин. — Изправи се малко и почти ми се усмихна.
„Странно“, помислих си. Не приличаше особено на тази Санди, която познавах.
По-голямата ми тревога беше докъде ще стигнат нещата помежду им отсега нататък. Имах чувството, че Санди и Антъни въобще не бяха подходящи един за друг, но това не означаваше, че бих могъл да попреча да се случи нещо.
Беше едва осем и десет сутринта, а се очертаваше лош ден.
Който в девет се влоши още повече.
Антъни не беше в чакалнята. Беше си тръгнал. Питах се дали ще го видя отново.
62.
Малко след девет Санди Куинлан и Антъни Демао се срещнаха в едно кафене на Шеста улица. Срещата бе уредена по-рано. И двамата знаеха, че доктор Крос ще ги залови, защото бяха планирали цялата работа.
Антъни си поръча кафе лате и руло с пълнеж, докато чакаше Санди, която облиза топинга със сметана, преди да заговори.
— Той дори не ми предложи кафе — измърмори и се намръщи, — а имаше две.
— Бил е ядосан, че си осквернила работното му място. И така, разкажи ми всичко. Какво ти каза? Искам да чуя всичките жалки подробности.
Преди да отговори, Санди премлясна и облиза устните си.
— Е, както винаги, доктор Крос беше много съпричастен, може би дори изпълнен със симпатия. Към мен, не към теб, простако. И честно казано, ти си го заслужаваш. Той най-после призна, че много си пада по мен. И кой не би? Но сега следва голямата изненада. Той иска да смуче пениса ти!
И двамата избухнаха в смях, отпиха от димящите си кафета, сетне пак се закикотиха. Накрая Антъни се наведе към Санди.
— И не е само той е желаещият, нали? Хей, мислиш ли, че има представа какво става? За какво е цялата тази работа?
Санди поклати глава.
— Не, ни най-малка. Сигурна съм.