— Така ли? И това е, защото…
— Защото сме страшно добри. Ние просто сме брилянтни актьори — ти и аз. Разбира се, ти вече го знаеш. И аз го зная. Освен това сценарият беше фантастичен.
Антъни се усмихна.
— Много сме добри, нали? Бихме могли да заблудим всеки.
— Да ги накараме да повярват във всичко, което искаме. Само ни гледай!
Санди стана и седна в скута на Антъни с лице към него. Двамата започнаха да се целуват, пъхайки езици дълбоко в устите си. Ръцете им се опипваха трескаво, а Санди се въртеше и търкаше в скута му.
— Я по-добре си вземете стая в някой хотел — обади се през няколко маси жена на средна възраст, седнала пред компютъра си. — Моля ви. Точно тази сутрин най-малко ми е до подобни сцени.
— Съгласен съм — присъедини се към нея друг клиент. — За Бога, дръжте се подобаващо за възрастта си.
— Виждаш ли? — прошепна Санди в ухото на Антъни. — Те си мислят, че все още сме любовници.
После се изправи и надигна и Антъни.
— Я по-кротко и без долни намеци! — изрече на висок глас. — За Бога — той е мой брат!
Когато излязоха от кафенето, двамата продължаваха да се смеят.
— Това беше жестоко, толкова се забавлявахме! — извика Санди и направи няколко триумфиращи танцови стъпки. После махна на хората вътре, които все още ги зяпаха през прозорците.
— Наистина беше готино — съгласи се той, сетне стана сериозен. — Получих съобщение от Кайл Крейг. Иска да се срещне с ВПУ.
— Е — рече Санди, — нямам търпение да се запозная с майстора на злото.
Двамата отново избухнаха в смях и споделиха още една страстна целувка за забавление на публиката в кафенето.
— Толкова сме лоши — изкиска се Санди.
63.
Може би тази вечер най-после щяхме да направим някакъв пробив, защото Бог ни беше свидетел, че наистина се нуждаехме от това. Точно както Киц бе предрекъл, хората от „Щурата обиколка“ бяха повече от ентусиазирани да вместят в графика си профайлъра и психиатъра доктор Алекс Крос. Това, което не бях предвидил, бе посрещането, което ми устроиха, когато се появих.
Събитието щеше да се състои в стар хотел на веригата „Бест Уестърн“, в югоизточната част на Балтимор, малко след отбивката от магистрала I-95 и, доста подходящо, съвсем близо до гробището. Паркирахме отзад, близо до входа за конферентната зала на хотела, после влязохме заедно вътре.
На рецепцията бе претъпкано и оживено, сякаш се бе насъбрала карнавална тълпа. По-голямата част обаче изглеждаха доста обикновено, може би малко приличаха на бедни земеделски работници от Южните щати. Другите, в тъмни костюми и изрисувани тела, бяха като участници в шоуто, които останалите бяха дошли да гледат.
Продавачите покрай стените предлагаха всичко — от чаши за кафе с полицейски снимки на престъпници, автентични доказателства от различни местопрестъпления, до дискове на траш метъл бандата „Мъртвият ангел“.
Бри, Сампсън и аз тъкмо бяхме минали през предната врата, когато някой ме потупа по рамото. Ръката ми се плъзна надолу към глока.
Когато се обърнах, типът зад мен — целият в рошави бакенбарди и татуировки — ми се ухили и сръга приятелката си.
— Видя ли? Казах ти, че е той.
Двамата бяха свързани един с друг с тежка верига, която висеше около вратовете им, между черните кожени яки.
— Алекс Крос, нали? — Мъжът протегна ръка и стисна моята, а аз вече предусещах как Бри и Сампсън ще ми се подиграват. — Видях твоя снимка на плаката…
— На плаката ли? — попитах.
— Обаче съм чел книгата ти два пъти, човече. И вече знаех как изглеждаш.
— Само дето е по-стар — додаде момичето. — Но пак си приличаш със снимката.
Чух как Сампсън се закашля, сподавяйки смеха си.
— Приятно ми е да се запознаем — кимнах. — И с двамата. — Опитах се да се измъкна, но мъжът задържа ръката ми.
— Алекс! — подвикна той към някого в залата. — Знаете ли кой е тоя? — Сетне отново се обърна към мен. — Той също се казва Алекс. Не е ли наистина шантаво?
— Шантаво е — съгласих се.
Другият Алекс, облечен в тениска с лика на Джон Уейн Гейси17, в пълно клоунско снаряжение, се приближи, за да ме огледа по-отблизо. След малко около нас, или по-скоро около мен, започна да се образува малка тълпа. Всичко стана невероятно бързо и аз определено никак не се радвах на новия си статус на знаменитост.
— Ти си знаменитият профайлър, нали? Жестоко. Нека ти задам няколко сериозни въпроса…
— Ние ще влезем вътре, за да огледаме — прошепна Бри в ухото ми. — Оставяме те на твоите почитатели.
— Като например коя е най-невероятната сцена на престъпление, по която някога си работил? — попита ме другият Алекс.
17
Американски сериен убиец (1942–1994 г.), убил и изнасилил 33 млади мъже и момчета, носещ прозвището Клоуна убиец заради купоните, които устройвал в дома си, маскиран като клоун, забавлявайки съседи и приятели. — Б.пр.