— Госпожо Олсен? Във вашия апартамент има изтичане на газ. Не ви ли се обадиха от офиса?
— Какво? Повторете пак.
Акцентът му беше силен, сякаш английският бе мъчение за него. Говореше бавно, като някакъв идиот.
— Изтичане на газ. Моля ви, госпожо. Мога ли да оправя тази работа? Обади ли се някой? Да ви каже, че ще дойда?
— Преди малко се прибрах. Никой не се е обаждал — отвърна жената. — Не зная нищо за това. Не мисля, че е оставено съобщение. Но все пак ще проверя.
— Искате да дойда по-късно? И тогава да оправя повредата? Мирише ли ви на газ?
Жената въздъхна с неприкритото раздразнение на персона, обременена от твърде много тривиални задължения, ала без достатъчен помощен персонал.
— О, за Бога — изрече примирено. — Влизайте тогава. Но побързайте. Съвсем за кратко. Трябва да привърша с тоалета си и до двадесет минути да изляза оттук.
При изщракването на резето Юсеф Касим се приготви за нападение. В момента, в който жената открехна вратата и той видя очите й, се хвърли напред.
В този случай не се изискваше голяма физическа сила, но беше от полза. Тес Олсен отхвърча на няколко стъпки назад и се стовари тежко по задник. При падането обувките й с високи токчета се изхлузиха и се показаха яркочервените нокти на пръстите й и слабите й ходила.
Преди шокираната жена да се разкрещи, Касим се метна върху нея и я притисна с цялата си тежест. Правоъгълното парче тиксо със сребрист цвят, което беше натикал в джоба на панталона си, се озова бързо върху устата й. Натисна тиксото здраво, за да й покаже, че е от занаята и че ще е глупаво от нейна страна да се съпротивлява.
— Нямам намерение да ти причиня зло — изрече той първата от многото си лъжи.
После се плъзна леко надолу, върху корема й, за да измъкне от джоба си червена кучешка каишка. Завърза я около врата й. Каишката беше важна част от плана. Евтина, найлонова, ала достатъчно яка, за да я удържи.
Каишката беше улика, и то първата, която щеше да остави за полицията и за всеки друг, който би се заинтересувал от случая.
Жената беше някъде към четиридесетте, с руса коса, физически не особено силна, въпреки че, изглежда, доста се беше трудила, за да се поддържа в добра форма.
Сега й показа нещо ново: остър нож за разрязване на кашони! Зловещо изглеждащ инструмент. Убедителен.
Очите й се разшириха.
— Ставай, слаба страхливке — заповяда й той, надвесен над ухото й. — Или ще ти накълцам физиономията на ивици. — Знаеше, че мекотата в тона му действаше много по-заплашително от всякакви крясъци. Освен това английският му изведнъж се подобри значително, което още повече щеше да я обърка и изплаши.
Когато тя се опита да се надигне, той я стресна, сграбчвайки я безцеремонно за кльощавия врат. И я остави да стои на колене и на лакти.
— Това стига, госпожо Олсен. А сега не мърдай нито на сантиметър. Остани така, неподвижна, съвсем неподвижна. Ще използвам ножа.
Скъпата й черна рокля се свлече, щом я сряза откъм гърба. Сега тя цялата трепереше необуздано, докато се опитваше да закрещи със запушената си уста. Без роклята изглеждаше по-добре — със стегната плът, донякъде дори съблазнителна, ала не и за него.
— Не се тревожи, не си падам по чукането в кучешка поза. А сега тръгни напред на колене. Направи, каквото ти казах! Няма да отнеме много от претоварения ти ден.
Вместо отговор жертвата само простена. Необходим бе ритникът на Юсеф в задника й, за да схване идеята на упражнението.
Най-после тя запълзя.
— Е, как ти се харесва? — попита я. — Съспенс. Нали за това пишеш? Ето защо съм тук, разбра ли? Защото пишеш за престъпления в книгите си. Можеш ли да разрешиш този случай?
Разходиха се бавно из кухнята и трапезарията, след което се преместиха в просторната всекидневна. Едната й стена бе запълнена само с книги, много от които бяха нейни творби. Плъзгащите се стъклени врати в отдалечения край на помещението извеждаха към тераса с изискана градинска мебел и блестящ черен грил.
— Погледни всичките си книги! Много съм впечатлен. Ти ли си написала всичко това? Има и чуждестранни издания! Сама ли си ги превела? Разбира се, че не си. Американците говорят само английски.
Касим подръпна каишката рязко и госпожа Олсен падна на едната си страна.