Скоро ще се срещнем, друже. Надявам се в близките дни да бъда в твоя район. За мен ще е приятна разходка в миналото. Плюс уникалния шанс да стана свидетел на работата ти малко по-отблизо. В крайна сметка ти твориш история. И двамата го правим. Всичко се нарежда прекрасно. Ако искаш да се срещнем лично, ще бъда на мястото, белязано с „X“, в полунощ, във втората събота от днес.
Ако не си там, напълно ще те разбера. В крайна сметка си много заета пчеличка. И толкова талантлив артист. Изпитвам искрено възхищение от работата ти и очаквам с нетърпение следващата ти изява.
Кайл Крейг спря да пише, препрочете написаното и натисна бутона „Изпрати“.
— Ако не може да отгатне какво означава мястото, белязано с „X“, значи не заслужава да се срещне с мен — прошепна си той.
79.
Кайл смени няколко пъти такситата по обратния път към хотела си, намиращ се близо до Мичиган авеню. В момента се вълнуваше от толкова много неща, дори от факта, че е в Чикаго, който винаги е бил любимият му град — толкова по-чист и по-приятен за живеене от Ню Йорк или Лос Анджелис, дори от Вашингтон.
„Свободата е велико нещо“, мислеше си той, докато пътуваше из града в третото и последно такси, по оживеното Мичиган авеню. Особено след времето, прекарано в дупката два на три и половина метра в максимално строго охранявания затвор във Флорънс. Животът в килията беше жестоко и нечовешко наказание, все едно няколко години да бъдеш душен до смърт — много бавно и болезнено. Затворът във Флорънс буквално смазваше до смърт, ако за него можеше да се говори като за живо същество.
Но сега той беше на свобода.
Имаше да върши важни неща, сред които на първо място беше вълнуващият план за отмъщение срещу всички, които го бяха наранили в миналото. Всички! За него отмъщението винаги е било на първо място, идеята да наранява — понякога да измъчва — хората, които го бяха обидили и засегнали, и това със сигурност не се бе променило. Щяха да са нужни години, за да се изпълни тоя план. Нали в крайна сметка това беше неговият шедьовър.
За момент се замисли за ВПУ. Всъщност Кайл бе попаднал за пръв път на убиеца още докато беше във ФБР. Убиецът живееше и работеше на Западния бряг. Актьор, който играеше малки роли и от време на време извършваше по някое убийство. Кайл го бе свързал с убийствата в Сакраменто, Сиатъл и Лос Анджелис. Осъществи два пъти контакт с него по имейла. Но тъкмо тогава самият Кайл бе заловен — нещо, което никога не бе очаквал. Странна ирония на съдбата, но тъкмо в затвора той откри колко много почитатели има… И имитатори. Но в това имаше смисъл. След като беше в килията, те вече знаеха къде да се свържат с Мислителя и неколцина умни глави се досетиха как да го направят.
Но достатъчно история за момента. Това бе такава досада. „Само погледни тези зомбита, които се мотаят наоколо!“, мислеше си той, докато пътуваше в бързо движещото се такси. Искаше му се да ги убие всичките, но уви, трябваше да изпълнява график, макар и направен от самия него.
Когато влезе в хотела, никой не му обърна внимание. Представете си само! Нито уважение, нито неуважение — което беше добре. Или не беше? Кайл Крейг беше остригал късо косата си и както обикновено носеше една от половин дузината гумени маски, които държеше в куфара си.
Приближи до стаята си — замислен за ВПУ и за това, което планираше за него, — пъхна електронната карта в процепа и чу, че вътре има някой.
Какво беше това? Посетител? Беше оставил на вратата табелката „Не безпокой“.
Извади пистолета си — малка берета, която се криеше лесно под широките му дрехи.
Да, определено вътре имаше някой. Интересно развитие. Кой беше? Алекс Крос? Не, това бе невъзможно. ВПУ? Тук, в Чикаго? Съмняваше се. Чикагската полиция? Това би било по-вероятно.
Зави зад ъгъла и видя камериерка — млада, чернокожа жена. Слушаше айпода си. Нехаеща за света — и кой ли би я обвинил? Всъщност не изглеждаше никак зле. Хубави гърди, дълги боси слаби крака. Гладка кожа. Косата й бе вързана на опашка. Господи, как му липсваше това — копнееше за него по няколко пъти на ден в затвора.
— Съ-ъжалявам — изрече с провлачен глас девойчето, когато го видя да стои там, скрил пистолета зад гърба си. Нямаше нужда да плаши бедното момиче до смърт.
— О, няма проблем. Просто си свърши работата — успокои я Кайл и пъхна пистолета в кобура под пуловера.