Следващата папка беше с надпис „Картограф“ и съдържаше описания на поредица от разстрели, винаги извършвани с едно и също оръжие. Жертвите очевидно са били случайно подбирани, като единственото повтарящо се беше мястото на извършването на убийствата. Досега бяха регистрирани четири случая, всички по улични кръстовища, подредени точно по права линия, пресичаща северозападните квартали на Вашингтон.
После открих една папка, в която Киц е събирал всичко за Кайл Крейг. Включително и информация по залавянето на Кайл от мен. Освен това Киц беше прегледал всички стари случаи на Кайл, включително и разследванията, продължаващи по времето, когато беше арестуван.
Папката за ВПУ съдържаше най-вече стари сведения за убийства в околностите на Вашингтон: копия от докладите за престъпленията, части от карти, резултати от лабораторни анализи, протоколи от разпити. Имаше стотици такива документи, всички свързани с известните убийства. Малко от тях бяха нови или от полза за мен. И нищо, което да свързва пряко ВПУ с Крейг.
— Как е при теб? — попитах Сампсън. — Досега откри ли нещо? Независимо дали е за добро, или за зло?
— Има доста неща — отвърна той. — Киц е ползвал „Технорати“, „Блогдекс“, „Пъбсъб“ — софтуер за проследяване, Алекс. При подходящи настройки е можел да проверява всеки, който добавя коментар към някой блог или сърфира из сайта.
— Тогава как да установим какво е знаел Киц? Къде го е пазел?
Сампсън потропа с пръсти по бюрото.
— Бих могъл да проверя какви сайтове е посещавал в Интернет, ако е имало по-често посещавани от него сайтове. Мисля да започна оттук.
След няколко минути Сампсън внезапно се облегна на стола до бюрото на Киц. Подсвирна през зъби.
— Проклет да бъда. Ела тук, Алекс.
— Не ти ли се струва познато? — попита ме Сампсън. — Би трябвало.
Беше попаднал на дълъг списък със сайтове, много от тях с имената на лица, които познавах от моите сърфирания в Интернет. Но не това привлече вниманието ми. Освен имена на сайтове, списъкът съдържаше десетки числа. Като се вгледах по-отблизо, видях, че това всъщност беше една и съща поредица от цифри, многократно повтаряни, но разделени по различни начини с точки и наклонени черти.
344.19.204.411
34.41.920.441/1
34.419.20.44/11
344.192.04.411
Списъкът продължаваше отвъд цифрите на екрана, но пак се натъквахме на същия загадъчен номер — същия, който беше изписан на пощенската торба в Смитсониън.
— Това е Ай Пи адрес, Алекс. На някакъв уебсайт. Или поне Киц така е смятал.
— Защо обаче не го е споделил с нас? — попитах. — Какво става тук, Сампсън?
— Може би все още не е бил открил правилната комбинация. Може би не му е стигнало време да довърши проверката. Или пък сайтът е бил закрит.
— Има само един начин да го разберем — казах аз. — Хайде да започнем от най-горната комбинация и да продължим надолу по списъка.
93.
Бри Стоун стоеше съвсем сама на покрива на къщата на Източна деветнадесета улица, загледана в мястото, където слънцето беше изпекло кръвта на Брайън Кицмилър до съсухрено черно петно. В главата й препускаха трескаво все погрешни въпроси: Много ли си страдал, Киц? Изненадал ли те е той? Дали си имал възможност да се съпротивляваш? Имал ли си въобще някакъв шанс? Знаеш ли кой го е направил?
Въпросите бяха неизбежни, човешки, но без никаква полза за това разследване. Тя се нуждаеше от нещо, което да фокусира вниманието й върху методите на убиеца, а после да проследи всяка улика, която той може да е оставил тук.
Тази вечер екипът от биотехници щеше да дойде, да почисти жълтата къща. Собствениците се връщаха утре в града. Това бе последният оглед на мястото, последната й възможност да открие никакво доказателство, което ежедневието щеше да заличи завинаги.
Всичко сочеше към това, че убиецът се е изкачил през капандурата на покрива, а го е напуснал през скелето отзад, обхващащо двете съседни къщи. При аутопсията на Киц бяха открити охлузвания под мишниците и влакна от тъканта на ризата му, където е бил вързан с дебело въже от синтетична материя или някаква корда. В кръвта му бе открит хлорен хидрат, но не беше смъртоносна доза, от което пък следваше, че е бил в безсъзнание. Това засега беше единствената добра новина.
В къщата не откриха следи от кръв или поне не от съществено значение. Гърлото на Киц е било прерязано тук, на покрива, при това малко преди пристигането на полицаите. Убиецът навярно е можел да подбере съвсем точно най-удобния момент.
Копелето е избрало момента малко преди да се обади, нали? Всичко е планирал внимателно, включително и това, че Киц ще умре скоро след пристигането ни.