Бри притисна с пръсти тила си. Пулсиращото главоболие, с което се бе събудила, се бе превърнало в целодневно изтезание. А черната риза, която носеше, наистина се оказа лош избор, защото вече почти изцяло бе просмукана с пот.
Младата жена тръгна към скелето, отмина разпилените по асфалта угарки и смачканите кутии от бира, които ги нямаше преди, което означаваше, че някой е бил тук. „Психотуристи“ — така обичаше да ги нарича Алекс, — жалки сбърканяци, привличани от местата, станали сцени на серийни убийства. По дяволите, този случай навярно беше най-сензационният за последните десет години, за нещастие на всички замесени в него.
Бри погледна надолу от покрива. По това време на деня паркингът беше почти празен. Там, в едно от запазените места за паркиране, намериха „Тойота“-та, модел „Камри“, на Киц.
Следователно убиецът си е тръгнал пеша или го е чакал друг автомобил.
Но ако се приеме, че въобще е напуснал местопрестъплението.
Дали беше така?
Или е останал, за да наблюдава ида трупа спомени?
И дали при всяко убийство продължава да се навърта наоколо?
Всъщност убийството е било извършено насаме, което е интересно отклонение в практиката на ВПУ. Публиката е била много, много по-голяма, но този път по-абстрактна — някъде там, в царството на телевизионните зрители. Бри се запита дали той е искал — дали се е нуждаел — да провери „на живо“ как ще реагира тълпата, насъбрала се на Деветнадесета улица. Бри бе готова да заложи бронежилетката си, че копелето е направило точно това.
Ами жената, която му е била съучастница в Балтимор? И тя ли е била тук? Дали е част от всичко още от самото начало? Какви са отношенията им? Любовници ли са? Или бивши съквартиранти в някоя лудница? И какво ги свързва с Кайл Крейг?
Бри поседя на ръба на покрива, после се спусна долу по скелето, като напредваше предпазливо, защото точно в момента се чувстваше леко неуверена. Прекалено много стрес, недостатъчно сън, рядко оставаше с Алекс насаме. След броени секунди тя стъпи на земята.
Оттук Бри реши да проследи най-вероятния маршрут за измъкването на убиеца — нагоре по алеята до А стрийт, заобикаля и обратно до Деветнадесета улица.
Сега тук беше тихо, особено ако се сравнява със суматохата отпреди два дни. Пред фасадата на къщата беше паркиран само един полицейски автомобил. Хауи Пиърсол, полицаят, когото беше взела днес със себе си, седеше, удобно облегнат, на седалката до шофьорската. Хауи беше добряк, стар неин приятел, но в никакъв случай не беше най-амбициозният в света държавен служител.
Да го доведе тук беше разумна предпазна мярка, но Бри не го вземаше много насериозно. По-скоро може би тя трябваше да пази Хауи, а не той — нея. Сега, като я видя, че се приближава, мъжът побърза да се изправи и да забърше нещо от ризата си.
— Спокойно, партньоре. Не се притеснявай за това — каза му тя. — Извинявай, че толкова се забавих, Хауи.
— Как беше там, горе? — полюбопитства той.
— Никак. Чакай малко, сега се връщам. — Тя се приближи до външната врата на къщата и откъсна предупредителната бележка, оставена от полицията. Дотук с местопрестъплението.
— Извинете, детектив, може ли? — Мъжът, застанал зад нея на моравата, сякаш бе изникнал от никъде. Какво, по дяволите, търсеше тук?
— Аз съм Нийл Стивънс от „Асоушиейтид Прес“. Питам се дали мога да ви задам няколко въпроса.
94.
На Нийл Стивънс, или по-скоро на ВПУ, много му се искаше да надупчи Бри Стоун с куршуми от своя магнум 0.357 още сега, пред къщата. Да измъкне револвера от джоба си и да я застреля. Тъпото ченге ще се просне мъртво на тротоара. А после ще очисти и униформения му придружител, който сега я чака в полицейския автомобил.
Но не можеше. Това не беше репетиция, още по-малко представление. Вероятно ще остане като задача за по-късно. Само че с малко повечко забавление. В края на краищата детектив Стоун беше една студенокръвна лисица. А и беше гаджето на Алекс Крос, нали? Е, това вече я правеше много специална. Придаваше й статут и значение в неговото съзнание.
Бри Стоун тръгна към полицейския автомобил.
— Без коментар — отсече тя, без дори да си направи труда да го погледне в очите.
Значи си беше кучка и при това посредствен детектив! Съвсем ясно. Ченгетата вече не са дори и предизвикателство. Или може би само когато са в колектив.
Той дръпна фотоапарата си от каишката.
— Може ли тогава една снимка набързо?
Сякаш на полицейското управление му пукаше за снимката. Искаше само тази Стоун да го види — да види образа, в който се беше превъплътил днес — Нийл Стивънс.