И тогава Кайл внезапно се опря на ръце и крака и се изправи. Измъкна още един пистолет от кобура на гърба си.
Бри вече бе навела оръжието си и сега той ни държеше на прицел.
— Хвърли оръжието, детектив — заповяда й той с най-спокойния тон, който някога съм чувал. — Точно сега не искам да те убивам. Все още не. Кажи й, Алекс.
— Няма да ме послуша — отвърнах.
— Тогава ще е само едно мъртво момиче. Хвърли оръжието. За Бога, ако исках да те убия, вече да съм натиснал спусъка.
Бри се отпусна на колене и остави пистолета си на земята.
Кайл натисна спусъка.
Но не я улучи. Нарочно.
— Знаеш ли, Бри — поде със същия смразяващо спокоен тон, — че препоръката да се стреля в гърдите, а не в главата, е добра, ала… — той се потупа по гърдите — това не отчита вероятността от използването на бронежилетка, която аз винаги си слагам преди купони като този. И ти би трябвало да го правиш. Особено при такива впечатляващи гърди.
Кайл започна да отстъпва на заден ход. Сетне се усмихна и рече:
— О, по дяволите! Съжалявам, Алекс!
Стреля в посоката към Бри — два пъти — и отново нарочно не я улучи. После се засмя и побягна надолу по пасажа, за да изчезне зад първия ъгъл. Смехът му все още се чуваше.
Мислителя.
126.
ВПУ още беше жив. Двамата с Бри се срещнахме с Нана и децата във Вашингтонския болничен център, където лекуваха Сампсън и „Антъни“. „Санди Куинлан“ не успя да оживее — умря, преди да дойде линейката.
Според лекарите Сампсън скоро щеше да се оправи. Целият беше в шевове и омотан в тръбички, но не се съмнявах, че още утре ще подлуди медицинския персонал с искането си да го изпишат час по-скоро. Накрая се оттеглихме в чакалнята, така че Били и Джаката да останат сами с Големия мъж. Били обаче не изглеждаше особено щастлива нито с него, нито с мен.
Хлапетата ни обсипаха с въпроси, а Бри и аз им отговаряхме, доколкото можехме. Макар че — както винаги — самите ние не знаехме всички отговори. Засега, а може би никога нямаше да ги узнаем. Особено когато се отнасяше за Кайл Крейг.
— И така, кои всъщност са били тези хора? ВПУ? — искаше да узнае Джени. Винаги съм харесвал любознателността й, но сега не бях сигурен как да възприемам този напъпващ интерес към криминалните разследвания. Последното, от което се нуждаехме, беше още един Ловец на дракони в къщата ни на Пета улица.
— Скоро ще знаем повече — казах й аз. Бяха взети пръстови отпечатъци от Антъни и от трупа на Санди. Очаквах все някъде да се намери нещо за тях, в архивни досиета, а може би дори в старите бележки на Кайл Крейг от дните му във ФБР.
Накрая изпратих семейството си у дома, а двамата с Бри отидохме да погледнем нашия задържан. Наблюдавахме „Антъни“ през стъклото в стената, докато следоперационният медицински екип го стабилизираше за прехвърлянето. Беше завързан с белезници за леглото и през цялото време лежеше, вперил поглед в тавана. И по-рано през деня бях свидетел на тази неподвижност. Невъзможно бе да се разгадае. Поражение? Размисъл? Отегчение? Отговорите на тези въпроси биха ни помогнали да решим дали мястото му е в затвора, или в психиатрична клиника.
— Имената им са Арън и Сара Денисън. — Обърнах се и видях, че Рамон Дейвис е застанал зад нас. — Колегите от системата за разпознаване на пръстови отпечатъци към ФБР откриха Арън. В два щата, в Калифорния и в Невада, го издирват за две убийства, по едно във всеки щат. Досието на сестра му Сара е чисто. Подвизавали са се във Вегас, Тахо, Сакраменто — предимно в местните театри.
— Къде са живели, преди да пристигнат във Вашингтон? Известно ли е? — попитах директора.
— В Лос Анджелис и околностите му. Защо?
Поклатих глава и отново се извърнах назад, за да погледна през стъклото към него — Арън, а не Антъни.
— Просто съм любопитен дали е истина всичко онова, което той ми разказа. Възможно е в Лос Анджелис да е проследил случая с Майкъл Бел. Случая „Мери“. Нищо чудно и оттам да е поддържал връзка с Кайл Крейг.
— А какво става с видеоклипа? — попита Бри. — Имаме ли представа колко хора са го гледали в Интернет?
Дейвис ни огледа подред.
— Да го кажем така: ако искате да продадете историята си, сега е най-подходящото време за това.
Засмяхме се, но с голяма доза примирение. Нищо не можехме да сторим, за да спрем достъпа и нарастването на популярността на видеоклипа в Интернет.
— Всъщност той постигна това, което искаше, нали? — каза Бри. — Така или иначе стана известен. Тя също е известна. Ако не с друго, поне като последователи на Кайл Крейг.
Ала вече бях приключил с него и с този случай.