— Надявам се, че си е струвало, Антъни.
Чух го как извика, макар викът му да беше заглушен от стъклото. Отново се обърнах към него.
— Жив мъртвец! — изкрещя Арън. — Това си ти, доктор Крос.
Епилог
Последни дни
Нищо не чух за Кайл Крейг, което не бе особена изненада за мен. Той бе отправил ужасни заплахи, но ако искаше да съм мъртъв, щеше да ме убие. Имаше възможност за това. Затова следващите няколко дни изтекоха бързо за мен, но вероятно много бавно за Деймън. Моето момче напускаше родния си дом.
Когато най-после натоварихме багажа му в колата, преди да потеглим за първия му семестър в академията „Кушинг“, той вече бе овладял чувствата си и се държеше горе-долу както обикновено. Е, далеч не беше спокоен и невъзмутим.
С него прекарахме последните дни в пътуване до Масачузетс. Спряхме, за да се видим с братовчеда Джими в Ред Хат в Ървингтън, похапнахме вкусни ястия, послушахме джаз, а после продължихме по пътя си. Забелязах, че аз вече бях овладял чувствата си и се държах горе-долу както обикновено. Навярно бях осъзнал, че това е за добро, може би дори бе признак за съзряване. Макар че животът ми бе постоянен източник на тревога. Питах се дали все още имам душа. Всички тези убийства, опитите ми да разбера психиката на убийците…
— Знаеш ли кога е уикендът за посещения от семействата? — попита ме Деймън, когато наближихме Стърбридж в Масачузетс.
— Не се тревожи, вече е записан в календара ми. Ще бъда там точно когато ударят камбаните.
— Е, ако работиш по някакъв случай или каквото и да е, ще те разбера.
— Деймън. — Изчаках го да се обърне към мен и да ме погледне. — Ще бъда там. Няма значение какво ще се случи.
— Татко. — Той ме изгледа като зрял мъж, леко сбърчил чело, както правеше мама Нана. — Всичко е наред. Зная, че ако можеш, ще дойдеш. — Не беше чак като да гледам себе си до мен на предната седалка, но едва ли имах по-добро копие в света.
— Очаква те страхотна година, Дей. В училището и на баскетболното игрище. Наистина се гордея с теб. Изцяло.
— Благодаря. Мисля, че и теб те очаква страхотна година. Не се отказвай от Бри. Тя е само за теб. Всички мислят така, макар че, разбира се, ти си решаваш.
Точно в този момент мобилният ми телефон иззвъня. Сега пък какво? Хрумна ми една налудничава мисъл — да изхвърля проклетото нещо през прозореца на колата.
И това и направих.
А Деймън ми изръкопляска, сетне и двамата избухнахме в смях, сякаш бях направил нещо адски забавно.
Пристигнахме в колежа в Ашбърнам, Масачузетс, който представляваше толкова прекрасна гледка, че и на мен ми се прииска да прекарам следващите четири години там, да преживея отново младостта си или нещо подобно.
Когато се прибрах в административната сграда на службата, ме очакваше съобщение от директора Дейвис. Алекс, имам лоши новини. Станали са няколко убийства в Джорджтаун.
Но това е друга история, за друг път.