Той ми се ухили.
— Нищо сложно. Нося ортопедични подложки.
— Хмммм!
— Ако искаш, можеш да се изправиш. Обикновено разкандърдисваме пасажерите да стават от поддържащите съдове, когато горим с някъде над едно и половина же — прекалено голям е шансът някой идиот да се спъне в собственото си стъпало и да си счупи крака. Веднъж обаче видях един наистина як като щангист тип да се измъква от пресата и да се разхожда при пет же — само че после много-много не го биваше. Две же обаче не е кой знае какво — все едно, че носиш друг на гърба си — и той погледна младата дама. — Обясни ли му всичко, Пени?
— Той още нищо не е питал.
— Тъй ли? Лоренцо, аз те мислех за юнак, който иска да знае всички отговори.
Свих рамене.
— В момента не виждам какво значение има, след като е очевидно, че няма да живея достатъчно дълго, за да ги оценя.
— Ъ? От какво си се вкиснал, синко?
— Капитан Броудбент — заявих с горчива нотка в гласа си, — нямам възможността да се изразя подобаващо в присъствието на една дама; поради това не мога адекватно да обсъдя твоите предци, лични навици, морал и накъде си се запътил. Да речем, че съм разбрал в какво си ме подлъгал да се набутам още от мига, в който научих кой е човекът, в когото трябва да се превъплъщавам. Ще се задоволя само с един въпрос: кой ще се опита да убие Бонфорте? Даже и една глинена паничка би трябвало да има правото да знае кой стреля по нея.
За пръв път видях Дак изненадан. Сетне той се разсмя толкова силно, че ускорението изглежда му дойде в повече: плъзна се на палубата и подпря гръб на стената, без да спира да се смее.
— Нищо смешно не виждам — сърдито рекох аз.
Той млъкна и си изтри очите.
— Лори, синко, наистина ли мислиш, че съм те взел да те използвам за мамец?
— Че то е очевидно — и му обясних моите заключения за по-раншните покушения.
Той има благоразумието да не се разсмее отново.
— Разбирам. Ти мислиш, че тази работа е нещо като да те държат да опитваш ястията преди някой крал от Средновековието. Ще трябва да те извадим от заблудата: не мисля, че играта ти ще се подобри, ако си въобразяваш, че сигурно ще те погребат там, където си застанал. Слушай, аз съм с Шефа от шест години и знам, че той никога не е използвал дубльор… Въпреки това присъствах в два от случаите, когато се опитаха да го убият — и единия път аз застрелях платения убиец. Пени, ти си била с Шефа повече време. Използвал ли е някога дубльор преди това?
Тя студено ме изгледа.
— Никога. Самата идея, че Шефа би оставил някой да се изложи на опасност вместо него… ако искаш да знаеш, би трябвало да ти ударя един шамар!
— Спокойно, Пени — меко каза Дак. — И двамата имате да вършите работа, а ти ще трябва да работиш с него. Освен това ако се гледа отстрани, погрешното му предположение не е толкова глупаво. Между другото, Лоренцо, това е Пинелъпи Расъл. Тя е личната секретарка на Шефа, което я прави твой главен треньор.
— За мен е чест да се запозная с вас, мадмоазел.
— Бих искала да можех да кажа същото.
— Я си дръж езика, Пени, че иначе ще ти опердаша кръглото дупенце — при две же. Лоренцо, признавам, че да дублираш Джон Джоузиф Бонфорте не е така безопасно, както да се возиш в инвалидна количка — по дяволите, и двамата знаем, че на няколко пъти се опитваха да прекратят застраховката му за живот. Само че този път не се боим от това. Всъщност този път по политически причини, които ей сега ще разбереш, юнаците, срещу които се борим, няма да се осмелят да убият Шефа, нито пък да те убият теб, когато го дублираш. Те играят грубо — знаеш го! — и биха убили мен или дори Пени, стига да получат и най-малката изгода. Ако можеха да те докопат сега, биха те убили моментално. но когато се появиш като Шефа пред публика, ще бъдеш в безопасност; обстоятелствата ще са такива, че няма да могат да си позволят да те убият.
Той се вгледа в лицето ми.
— Е?
Поклатих глава.
— Не те разбрах.
— Не си, но ще ме разбереш. Работата е доста сложна и включва и марсианския възглед върху нещата от живота. Приеми го като даденост; преди да сме стигнали, ще знаеш всичко по въпроса.
На мен все още продължаваше да не ми харесва. Досега Дак не ми бе казал нито една явна лъжа, за която да разбера, но както се убедих от горчивия си опит, той би могъл успешно да ме излъже, като не ми каже всичко, което му бе известно. Казах му:
— Виж какво, нямам никаква причина да ти вярвам или да вярвам на тази млада дама — надявам се, че ще ме извините, госпожице. Само че макар и въобще да не харесвам господин Бонфорте, той има репутацията, че е досадно и дори противно честен. Кога ще мога да говоря с него? Веднага щом кацнем на Марс?