Тази малка група трябваше да знае; ако е имало и други, не са сметнали за нужно да ми кажат. Във всеки случай останалите хора от екипа на Бонфорте и целият екипаж на „Том Пейн“ знаеше, че става нещо странно; само че това не означава, че непременно са били наясно какво е то. Доста хора ме бяха видели да влизам в кораба, обаче като Бени Грей. Когато ме видяха отново, вече бях „Бонфорте“.
Някой бе имал предвидливостта да намери истински комплект за гримиране, но аз не използвах почти нищо. Отблизо гримът може да се види; дори и на Силикоплътта не може да се придаде точната текстура на кожата. Задоволих се да подсили едва-едва естествения си тен със Семиперм и намъкнах лицето му изотвътре. Наложи ми се да пожертвам доста коса и д-р Чапек задържа растежа на корените. Нямах нищо против; един актьор винаги може да носи перука — а и бях сигурен, че тази работа положително щеше да ми донесе такова заплащане, че ако поискам, да мога да се оттегля от сцената до края на живота си.
От друга страна, от време на време стомахът ми се свиваше при мисълта, че въпросният живот може и да не е кой знае колко дълъг — нали ги знаеш тия стари поговорки за човека, който знае прекалено много, и за това, че мъртвите не говорят. Само че аз наистина бях започнал да вярвам на тези хора. Всички бяха адски приятни люде — а от това научих за Бонфорте не по-малко, отколкото бях научил от слушането на речите му и гледането на филми. Както разбирах, политическата фигура не е един-единствен човек, а цял добре сработен отбор. Ако самият Бонфорте не беше свестен, той нямаше да събере около себе си тези хора.
Най-големият ми проблем беше марсианският. Както и повечето актьори, аз бях понаучил достатъчно марсиански, венериански, външноюпитерски и т.н., за да мога да ги имитирам пред камерата или на сцената. Само че тези вибриращи и пърполещи съгласни са много трудни. Мисля, че гласните струни на човека не са така подвижни като тимпануса на марсианеца. Пък и при всички случаи полуфонетичното произнасяне на тези звуци според латинските букви, като например „ккк“, „жжж“ или „ррр“ съответства на истинските звуци не повече, отколкото „г“-то във „гну“ отговаря на вдишващото цъкане, с което народът банту произнася „гну“. „Жжж“, например, много наподобява онзи неприличен звук, който се получава, когато човек пъхне крайчеца на езика между устните си и го остави да вибрира, като същевременно звучно издиша през устата.
За късмет Бонфорте нямаше голяма дарба за чужди езици, докато аз съм професионалист; ушите ми чуват наистина и мога да имитирам всеки звук — от моторен трион, който попада на забит в дървото гвоздей, до разтревожена в полога си квачка. Трябваше само да постигна толкова лош марсиански, колкото го говореше Бонфорте. Той здравата се беше потрудил да преодолее липсата си на талант и всяка дума или фраза на марсиански, които знаеше, бяха записвани на видео, за да може да изучава грешките си. Така че аз заизучавах грешките му. Прожекционният апарат бе преместен в кабинета му, а Пени ми беше подръка, за да ми подбира ролките и да отговаря на въпросите ми.
Човешките езици се разделят на четири групи: без флексия, какъвто е англо-американският; позиционни, какъвто е китайският; аглутиниращи, какъвто е старотурският; полисинтетични27 (думи-изречения), какъвто е ескимоският — към тях, разбира се, сега добавяме чужди структури, които са така жестоко странни и почти невъзможни за човешкия мозък като неповтарящият се или още пораждащ се венериански. За късмет марсианският е аналогичен на човешките речеви форми. Ниският марсиански — търговският език — е позиционен и включва само прости конкретни идеи, като например приветствието: „Аз те виждам.“ Високият марсиански е полисинтетичен и много стилизиран, като има изрази за всеки нюанс от тяхната сложна система за награди и наказания, задължения и дългове. На Бонфорте тя му дошла направо нанагорно; Пени ми каза, че той доста леко разчитал поредиците от точки, които използват вместо писменост, но от разговорната форма на високия марсиански можел да произнесе само няколкостотин изречения.
Леле, братче, как само зубрех онези, които той беше овладял!
Пени бе подложена на по-голямо напрежение и от мен. И тя, и Дак говореха малко марсиански, но скучното задължение да ме подготвя се стовари на нейния гръб, тъй като на Дак му се налагаше да прекарва по-голямата част от времето си в командното помещение; поради смъртта на Джок не му достигаха хора. За последните няколко милиона мили от приближаването ни минахме от две на едно же, като през цялото това време той изобщо не слезе при нас. Аз пък го прекарах в учене на ритуала, който трябваше да знам наизуст за церемонията по осиновяването, като Пени ми помагаше.
27
Флексия — съвкупност от граматични изменения, които претърпява една дума в окончанието си според службата й в изречението. Позиционни езици — в които една дума придобива различни значения в зависимост от мястото си в изречението. Аглутиниращи езици — в които съставните части на думите се прилепят пред, след или вътре в корена. Полисинтетични езици — в които изреченията се построяват, а понятията и граматическите значения се изразяват така, че е почти невъзможно изречението да бъде разчленено на отделни думи. Макар отделните компоненти да са известни, тази класификация комай е авторски принос на Хайнлайн в езикознанието. — Бел. прев.