— Господин Бонфорте, това беше прекрасно.
— Благодаря, Джими.
Пени пък не можа и дума да издума.
После си легнах; след едно първокласно изпълнение съм капнал от умора. Спах повече от осем часа и се събудих от сирената. Бях се привързал към койката си — мразя да плавам из въздуха, когато спя в безтегловност — така че нямаше защо да мърдам от мястото си. Само че тъй като не знаех дали потегляме, между първото и второто предупреждение се обадих в командната зала.
— Капитан Броудбент?
Чу се гласът на Дак:
— Да, Шефе? Потегляме по разписание — съгласно вашите заповеди.
— А? О, да, естествено.
— Струва ми се, че господин Клифтън е тръгнал към вашата каюта.
— Много добре, капитане — отпуснах се по гръб и зачаках.
Веднага щом започнахме да ускоряваме с едно же, пристигна Родж Клифтън; на лицето му беше изписано безпокойство, което не можех да разтълкувам — триумф, тревога и объркване в равни дози.
— Какво има, Родж?
— Шефе! Свирили са ни фалстарт! Правителството на Кирога е подало оставка!
7
Все още бях безчувствен като пън от съня; тръснах глава, за да я проясня.
— За какво така си се разбързал, Родж? Нали точно туй се опитвахте да постигнете?
— Ами… да, разбира се. Само че… — и млъкна.
— Само че какво? Не те разбирам. От години работите и подготвяте нещата, за да постигнете точно това. Сега успявате и изведнъж заприличвате на булка, която не е много сигурна дали иска да се омъжи. Защо? Негодниците са изхвърлени и е настъпило времето на Божиите чада. Не е ли тъй?
— Хм, ти май не си си занимавал много с политика.
— Знаеш, че не съм. Когато се кандидатирах за водач на патрул в моята скаутска дружинка, ме изиграха и това ме излекува.
— Виждаш ли, всичко опира до подходящия момент.
— И баща ми винаги така разправяше. Слушай, Родж, да разбирам ли, че ако имаше избор, щеше да предпочетеш Кирога все още да продължава да управлява? Ти рече, че са ви свирили фалстарт.
— Чакай да ти обясня. Това, което наистина искахме, беше да предложим вот на недоверие, да го спечелим и по този начин да предизвикаме общи избори — само че в удобен за нас момент, когато да сме пресметнали, че можем да спечелим изборите.
— О. А сега не смяташ, че можете да спечелите? Мислиш, че Кирога пак ще оглави правителството за още пет години — или най-малкото, че ще спечели Партията на човечността?
Клифтън се умисли.
— Не, мисля, че имаме доста добри шансове да спечелим изборите.
— Моля? Може би още не съм се събудил. Че не искаш ли да спечелите?
— Разбира се, че искам. Само че не виждаш ли какъв номер ни изигра тази оставка?
— Май не.
— Ами едно действащо правителство може да назначи общи избори по всяко време в конституционните рамки на петте години. Обикновено го правят, когато моментът изглежда най-подходящ за тях. Само че не подават оставка между обявяването на изборите и самите избори, освен ако не бъдат принудени. Дотук разбираш ли?
Колкото и малко внимание да обръщах на политиката, разбирах, че случилото се наистина изглежда странно.
— Така ми се струва.
— Само че този път правителството на Кирога насрочи общи избори, а след туй подаде оставка ан блок, оставяйки Империята без правителство. Поради това суверенът трябва да посочи някой друг, който да състави временно правителство, та то да служи до изборите. Съгласно буквата на закона той може да помоли който и да било член на Великото събрание, ала от гледна точка на стриктния конституционен прецедент няма никакъв избор. Когато едно правителство подаде оставка ан блок — не просто да преразмести портфейлите, а изцяло да се откаже — тогава суверенът трябва да повика водача на опозицията да състави временно правителство. За нашата система това е крайно необходимо; така оставката не се превръща просто в един жест. В миналото са били изпробвани много други методи; при някои правителствата са се сменяли като носни кърпи. Сегашната ни система обаче осигурява отговорно управление.
Така се бях напънал да видя какви са усложненията, че едва не пропуснах следващата му забележка.
— Така че, естествено, императорът привика господин Бонфорте в Нова Батавия.
— А? Нова Батавия? Добре! — помислих си, че никога не съм виждал столицата на Империята. Единственият път, когато се бях озовал на Луната, превратностите на професията ми ме бяха оставили както без време, така и без пари за едно отклонение. — Значи затова потеглихме? Е, аз определено нямам нищо против. Предполагам, че винаги ще намерите някакъв начин да ме изпратите вкъщи, ако „Томи“ не се върне скоро на Земята.