Той се изуми.
— Кой, по дяволите, си мислиш, че си, та да заповядваш тук?
— Никой. Съвсем никой, както вече изтъкна. Само че това е собствената ми каюта, която ми е дадена от капитана. Така че сега излез или ще бъдеш изхвърлен. Държанието ти не ми харесва.
Клифтън тихо добави:
— Омитай се, Бил. Независимо от всичко друго, в момента това е собствената му каюта. Тъй че по-добре излез — Родж се поколеба, сетне добави:
— Мисля, че и двамата можем спокойно да си излезем; струва ми се, че доникъде няма да стигнем. С ваше извинение… Шефе.
— Моля.
Седнах и няколко минути размишлявах. Съжалявах, че съм оставил Корпсман да ме провокира дори към подобна лека разправия; липсваше й достойнство. Само че я преразгледах на ум и се уверих, че личните ми противоречия с Корпсман не са повлияли на решенията ми; умът ми ги бе взел, преди да се появи той.
Някой почука рязко на вратата. Викнах:
— Кой е?
— Капитан Броудбент.
— Влез, Дак.
Той влезе, седна и няколко минути като че се интересуваше единствено от оръфаните кожички около ноктите си. Накрая вдигна очи и рече:
— Ще си промениш ли решението, ако натикам тоя досадник в карцера?
— Имаш ли карцер на кораба?
— Не, само че няма да е трудно да направя един за временно ползване.
Изгледах го остро и се опитах да преценя какво става вътре в тази кокалеста глава.
— Ако поискам, наистина ли ще пъхнеш Бил в карцера?
Погледна ме, повдигна вежда и се ухили накриво.
— Не. Човек не става капитан, като действа на подобни основания. Аз не бих изпълнил такава заповед, даже да идваше и от него — и наведе глава към каютата, където беше Бонфорте. — Един мъж някои решения трябва да ги взима сам.
— Вярно е.
— Ммм… чух, че и ти си взел едно такова.
— Вярно е.
— Така-а. Аз, синко, доста те зауважавах. Когато те видях за пръв път, те сметнах просто за нещо средно между рамка за сушене на пране и гримасничеща маймуна, без нищо отвътре. Сбъркал съм.
— Благодаря.
— Така че няма да споря с теб. Само ми кажи: заслужава ли да си губим времето, като обсъждаме факторите? Достатъчно ли си го обмислил?
— Решил съм го, Дак. Това не е моя работа.
— Е, може би си прав. Съжалявам. Май просто ще трябва да се надяваме, че той ще се оправи навреме — Дак се изправи. — Между другото, Пени би искала да те види, освен ако не се каниш пак да си легнеш още тази минута.
Изсмях се безрадостно.
— Просто „между другото“, така ли? Това ли е вярната последователност. Не е ли ред на доктор Чапек да се опита да ми извие ръката?
— Той си пропусна реда; зает е с господин Б. Обаче ти изпрати едно послание.
— Да?
— Каза, че можеш да вървиш по дяволите. Малко го поукраси, но смисълът беше този.
— Така ли? Добре, кажи му, че ще му запазя едно място до огъня.
— Пени може ли да дойде?
— О, разбира се! Само че можеш да й кажеш, че си губи времето; отговорът е „Не“.
И така аз промених решението си. Дявол го взел, откъде накъде един аргумент ще изглежда много по-логичен, когато се подчертае с лек полъх от „Сластта на джунглата“? Не че Пени е използвала нечестни методи, тя дори не проля и сълза — а и аз не съм я докоснал и с пръст — обаче установих, че започвам да отстъпвам известни позиции, докато в един момент не останаха позиции за отстъпване. Както и да го въртим, Пени е от ония, дето се хвърлят да спасяват света, и искреността й е прилепчива.
Зубренето по време на пътуването ми към Марс беше нищо в сравнение с якото учене, в което си прекарах времето при пътуването до Нова Батавия. Вече разполагах с основния характер; сега бе необходимо да се попълни фонът, да се подготвя да бъда Бонфорте при почти всякакви обстоятелства. Тъй като целта ми беше аудиенция при монарха, щом веднъж пристигнехме в Нова Батавия, можеше да ми се наложи да се видя със стотици и дори хиляди хора. Родж планираше да ми осигури такава дълбочинна защита, каквато е рутинна за всяка обществена фигура, която иска да свърши някаква работа; въпреки това щеше да ми се наложи да се срещам с разни хора — общественикът си е общественик и туй няма как да се избегне.
Разходката по опъната тел, дето се канех да предприема, можеше да стане възможно единствено благодарение на Бонфортевия фарлифайл37 — може би най-добрият от всички, съставени досега. Фарли38 е бил политически мениджър от двадесети век, струва ми се на Айзенхауер, и методът, който той е измислил за контролиране на личните връзки на политиците, е също тъй революционен, както е било за военното дело изобретяването на генералщабното командване от немците. И въпреки туй докато Пени не ми показа файла на Бонфорте, не бях и чувал за това изобретение.
37
Втората съставка на думата — file — на английски означава папка, списък, досие. — Бел. прев.