Накарах Пени да ми покаже фарлифайла за крал Вилем. Беше доста къс, което отначало ме поразтревожи, докато не стигнах до заключението, че това означава, че Бонфорте не познава добре императора и го е срещал само при няколко официални случая — първият мандат на Бонфорте като премиер министър е бил преди смъртта на стария император Фредерик. Под черта нямаше биография, а само една бележка: „Виж Оранжката39 династия.“ Не я видях — просто нямаше време да преора няколко милиона думи за империята и предимперската история, а и все пак докато бях в училище, бележките ми по история се движеха между добър и отличен. Всичко, което исках да знам за императора, беше какво знае за него Бонфорте, което другите не знаят.
Хрумна ми, че фарлифайлът трябва да включва всички на кораба, тъй като те са (а) хора, (б) които Бонфорте е срещал. Поисках досиетата от Пени. Тя малко се изненада.
Скоро обаче изненаданият бях аз. На „Том Пейн“ имаше шестима членове на Великото събрание. За Родж Клифтън и господин Бонфорте се подразбираше, обаче първият ред в досието на Дак гласеше: „Броудбент, Дърайъс К., почитаемият40, член на ВС от Лигата на свободните пътешественици, горна камара.“ Освен това се споменаваше, че той има докторска степен по физика, девет години по-рано е бил шампион като резервен състезател по пистолет на Имперските игри и е публикувал три сборника поезия под псевдонима „Ейси Уилрайт“. Реших никога повече да не съдя за един човек само по външността му.
Имаше и една забележка с небрежния почерк на Бонфорте: „Почти неотразим за жените — и обратно!“
Пени и доктор Чапек също бяха членове на великия парламент. Дори Джими Уошингтън беше също член — както разбрах по-късно, на един „безопасен“ район — той представляваше лапландците, което несъмнено включва северните елени и Дядо Мраз. Освен това беше ръкоположен в свещенически сан от Църквата на първата библейска истина на Светия Дух, за която никога не бях чувал, но която очевидно имаше заслуги за потайния му дяконски лик.
Особено забавно ми беше да прочета за Пени — почитаемата госпожица Пинелъпи Телиаферо Расъл. Тя имаше магистърска степен по държавна администрация от Джорджтаун и бакалавърска степен от Уелзли, което някакси не ме изненада. Представляваше непринадлежащите към определен избирателен район университетски жени — както научих, друга „безопасна“ общност, тъй като пет от всеки шест от тях са членове на Експанзионистичната партия.
Отдолу следваха размерът на ръкавиците й, другите й мерки, предпочитанията й към цветовете (бих могъл да я понауча нещичко за обличането), предпочитанията й към миризмите („Сластта на джунглата“, разбира се) и множество други подробности, повечето от тях съвсем безобидни. Само че имаше „коментар“:
„Невротично честна — аритметично ненадеждна — гордее се с чувството си за хумор, каквото изобщо не притежава — спазва диетата си, но е лакома по отношение на захаросаните череши — има комплекс да е майчицата на всичко живо — неспособна е да устои на изкушението да чете писан текст в каквато и да е форма.“
Отдолу имаше още една от добавките на ръка на Бонфорте: „Ах, Къдроглавке! Виждам, че пак надзърташ.“
Като й върнах досиетата, попитах Пени дали е чела собствения си фарлифайл. Тя рязко ми отвърна да си гледам работата! После се изчерви и ми се извини.
По-голямата част от времето ми отиваше за учене, но отделих време и да огледам и внимателно да коригирам физическото си сходство, като проверих с колориметър оттенъка на Семиперма, изключително грижливо поработих върху бръчките, добавих две бенки и фиксирах с електрическа четка резултата от действията си. Това щеше да ми коства обелване на кожата, преди да успея да си върна обратно собственото си лице, но цената бе нищожна, като се има предвид, че гримът не можеше да бъде повреден, не можеше да се изтрие дори с ацетон и бе устойчив дори срещу такива рисковани неща като салфетките. Дори добавих белега на „куция“ си крак, като използвах една снимка, която Чапек бе запазил в здравния картон на Бонфорте. Ако Бонфорте бе имал жена или държанка, тя трудно би могла да различи самозванеца от оригинала просто по външния вид. Беше беля работа, но така мозъкът ми се освободи да се безпокои само за наистина трудната част от имперсонацията.
40
Почитаемият/почитаемата — титла на членовете на Камарата на общините във Великобритания и на членовете на американския Конгрес. — Бел. прев.