Онова накуцване, вероятно резултат от някое от покушенията срещу него — хе, нищо работа! След като го погледах няколко минути, знаех, че бих могъл да стана от койката (при едно же, разбира се) и да тръгна по съвършено същия начин, без изобщо да се налага да мисля за това. Жестът, с който си почесваше ключицата и после леко бръсваше брадичката си, почти неуловимият тик, предшестващ всяко негово изречение — подобни неща не бяха проблем; — те се просмукваха в подсъзнанието ми като вода в пясъка.
Наистина той бе петнадесет-двадесет години по-възрастен от мен, но по-лесно е да играеш ролята на по-възрастен човек, отколкото на по-млад. Във всеки случай, за един актьор възрастта е просто въпрос на вътрешна нагласа; тя няма нищо общо със равномерната стъпка на катаболизма.
За двадесет минути вече бих могъл да го играя по митинги или да чета реч вместо него. Само че, доколкото схващах, ролята не се свеждаше само до такава интерпретация; Дак бе намекнал, че аз ще трябва да убедя и хората, които го познаваха добре, може би дори в интимни обстоятелства. Това е неизмеримо по-трудно. Слага ли захар в кафето си? Ако слага, колко? С коя ръка си пали цигарата и с какъв жест? Още докато формулирах въпроса, получих отговора и го вкарах дълбоко в мозъка си; изображението пред мен запали цигара по начин, който ме убеди, че години наред е използвал кибрит и старомодни евтини цигари, преди те да изчезнат под напора на така наречения прогрес.
Най-лошото от всичко бе, че човек не е една-единствена сложна структура; за всеки, който го познава, той представлява различна структура — а това означава, че за да бъде успешно, едно превъплъщение, една имперсонализация трябва да се променя за всяка „публика“ — за всеки познат на човека, който бива имперсонализиран. Това е не просто трудно, това е статистически невъзможно. Съвсем дребни детайли могат да ти сложат марка. Какви общи спомени има твоят възложител със своя познат Джон Джоунс? А със стотина или хиляда Джон Джоунсовци? Откъде би могъл да знае това един имперсонатор?
Актьорската игра per se20, както и всяко друго изкуство, представлява процес на резюмиране, на запазване само на важния детайл. Само че при една имперсонализация важен може да бъде всеки детайл. С времето дори нещо толкова глупаво, както например да не хрупаш целина, може да издаде тайната.
После с мрачна убеденост си спомних, че вероятно изпълнението ми ще трябва да е убедително само докато някой снайперист ми пусне едно мънисто.
Въпреки това продължавах да изучавам човека, когото трябваше да замествам (а какво друго бих могъл да направя?), когато вратата се отвори и чух как се обади Дак — този път собственолично, а не по уредбата:
— Има ли някой вкъщи?
Светлините се запалиха, тримерното изображение избледня и изчезна и аз се почувствах като че ли са ме изтръгнали насила от сън. Обърнах глава: младата жена, която бяха нарекли Пени, правеше усилия да повдигне главата си от другото хидравлично легло, а на касата на вратата се бе подпрял Дак.
Погледнах го и учудено казах:
— Как се изхитряваш да стоиш прав?
Част от ума ми, професионалната част, която работи независимо от останалата, вече си отбелязваше как стои той и нанасяше данните в ново чекмедженце, означено: „Как един мъж стои изправен при две же“.
Той ми се ухили.
— Нищо сложно. Нося ортопедични подложки.
— Хмммм!
— Ако искаш, можеш да се изправиш. Обикновено разкандърдисваме пасажерите да стават от поддържащите съдове, когато горим с някъде над едно и половина же — прекалено голям е шансът някой идиот да се спъне в собственото си стъпало и да си счупи крака. Веднъж обаче видях един наистина як като щангист тип да се измъква от пресата и да се разхожда при пет же — само че после много-много не го биваше. Две же обаче не е кой знае какво — все едно, че носиш друг на гърба си — и той погледна младата дама. — Обясни ли му всичко, Пени?
— Той още нищо не е питал.
— Тъй ли? Лоренцо, аз те мислех за юнак, който иска да знае всички отговори.
Свих рамене.
— В момента не виждам какво значение има, след като е очевидно, че няма да живея достатъчно дълго, за да ги оценя.
— Ъ? От какво си се вкиснал, синко?