Клифтън ми хвърли един бърз поглед и сетне се включи в играта. Извади цигарата си от устата, стисна ми ръката и тихо каза:
— Радвам се да те видя пак тук, Шефе — ой беше дребен плешив и на средна възраст мъж и приличаше на адвокат и на добър покерджия.
— Нещо специално, докато ме нямаше?
— Не. Рутинната работа. Дадох отчета на Пени.
— Добре — обърнах се към Бил Корпсман и пак си подадох ръката.
Той не я пое. Вместо това сложи юмруци на хълбоците си впери поглед в мен и подсвирна.
— Удивително! Почвам наистина да вярвам, че имаме шанс да се измъкнем — изгледа ме от главата до петите и рече:
— Обърни се, Смайд. Поразходи се. Искам да те видя как вървиш.
Установих, че наистина изпитвам раздразнението, което би почувствал Бонфорте при такава непредизвикана от нищо наглост и, разбира се, това се изписа на лицето ми. Дак докосна ръкава на Корпсман и бързо рече:
— Престани, Бил. Нали помниш какво се уговорихме?
— Чушки с дръжки! — отговори Корпсман. — Тази стая е звуконепроницаема. Просто искам да се уверя, че той ще се справи. Смайд, как си с марсианския? Можеш ли да го чуруликаш?
Отвърнах му с едно цвъртящо многосрично изречение на висок марсиански. В превод то звучи горе-долу като: „Подходящото поведение изисква един от нас да напусне!“, но означава далеч повече от това, тъй като е предизвикателство, което обикновено приключва с туй, че нечие гнездо бива уведомено за нечия смърт.
Не мисля, че Корпсман го разбра, защото се ухили и ми отговори:
— Трябва да си призная, че те бива, Смайд. Това беше добре.
Дак обаче схвана. Той хвана Корпсман за мишницата и рече:
— Бил, казах ти да престанеш. Намираш се на моя кораб и това е заповед. Оттук нататък играем без прекъсване — всяка секунда.
Клифтън добави:
— Послушай го, Бил. Знаеш, че се съгласихме, че това е единственият начин да го направим. Иначе някой може да се изтърве.
Корпсман го погледна за миг и сви рамене.
— Добре, добре. Просто проверявах — в края на краищата, идеята беше моя — усмихна ми се накриво и рече:
— Здрасти, господин Бонфорте. Радвам се да ви видя отново.
Имаше малко по-силно наблягане на „господин“, но аз отговорих:
— Приятно е човек да се върне, Бил. Има ли нещо специално, което трябва да узная, преди да слезем долу?
— Мисля, че не. Пресконференция в Годърд сити28 след церемониите — и тук забелязах, че ме наблюдава, за да види как ще го приема.
Кимнах.
— Чудесно.
Дак бързо се намеси.
— Слушай, Родж, това пък какво е? Необходимо ли е? Ти одобрил ли си я?
— Канех се да добавя — продължи Корпсман, като се обърна към Клифтън, — преди капитанът да си изтърве нервите, че мога да я поема аз самият и да кажа на момчетата, че Шефа е получил сух фарингит от церемониите. Или пък можем да я ограничим до писмени въпроси, които да се зададат предварително и на които мога да му напиша писмени отговори, докато траят церемониите. Като го виждам колко добре изглежда и звучи отблизо, бих рекъл да рискуваме. Какво ще кажете, господин… Бонфорте? Мислите ли, че ще се справите?
— Не виждам никакъв проблем в това, Бил — мислех си, че ако успея да се измъкна от марсианците, без да се издъня, все бих могъл да изимпровизирам разни празни приказки пред тайфа хора-репортьори, докато не им писне да ме слушат. Вече бях усвоил добре разговорния стил на Бонфорте и имах поне обща представа за неговата политика и склонности, а и нямаше защо да навлизам в конкретни неща.
Клифтън обаче изглеждаше разтревожен. Преди да може да се обади, корабната сирена протръби: „Моля капитанът да дойде в командната зала. Минус четири минути.“
Дак бързо рече:
— Ще се наложи вие да го уредите. Аз ще трябва да пусна шейната по дълбеите й — тук не разполагам с никого, освен с младия Епщайн — и се втурна към вратата.
Корпсман викна подире му:
— Хей, капитане! Исках да ти кажа… — след което изскочи от вратата и последва Дак, без да изчака да каже довиждане.
Роджър Клифтън затвори вратата, която Корпсман бе оставил отворена, върна се и бавно произнесе:
— Искаш ли да рискуваш с тази пресконференция?
— Зависи от теб. Аз искам да свърша работата.
— Ммм… Тогава съм склонен да рискуваме — при положение, че използваме метода с писмените въпроси. Само че аз самият ще проверя отговорите на Бил, преди да ти се наложи да ги дадеш.
— Много добре — и добавих: — Ако можеш да намериш начин да ми ги дадеш десетина минути предварително, няма да има никакви трудности. Аз уча много бързо.
Той ме изгледа изпитателно.
— Напълно го вярвам… Шефе. Добре, ще накарам Пени да ти подпъхне отговорите незабавно след церемониите. После ти ще можеш да се извиниш, че отиваш до тоалетната, и просто ще останеш там, докато не ги научиш.
28
На името на Робърт Хачингз Годърд (1882 — 1945) — американски физик, пионер в ракетостроенето. — Бел. прев.