— Съмнявам се, че нещо, дето е на колела, може да стигне един „Ролс“ на прав път — дръпна въздушната клапа и голямата кола се понесе напред. — Как го давам, Родж?
— Току що обърнаха.
— Добре. Какво ще правим с тоя парцал? Да го изхвърлим ли?
Моята жертва се загърчи и запротестира:
— Ама аз нищо не съм направил!
Забих палеца си по-яко и той млъкна.
— О, нищо работа — съгласи се Дак, без да откъсва очи от пътя. — Само се опита да предизвикаш малка катастрофа — колкото да накараш господин Бонфорте да закъснее за срещата си. Ако не бях забелязал, че намаляваш, за да ти бъде по-лесно, можеше и да се измъкнеш. Не ти стискаше, а? — и той взе един лек завой така, че гумите изпищяха, а жироскопът положи всички усилия да останем на четири колела. — Какво е положението, Родж?
— Отказаха се.
— Така-а — Дак не намали скоростта; сигурно карахме с доста над триста километра в час.
— Чудя се дали ще се опитат да ни обстрелват, когато един от техните е на борда. К’во ще кажеш, приятел? Дали вече са те отписали като пушечно месо?
— Не знам за какво говорите! Ще си имате неприятности с тая работа!
— Ами-и? С показанията на четирима уважавани люде срещу пандизчийското ти досие? Или може би ти не си каторжник? Както и да е, господин Бонфорте предпочита аз да го возя — така че ти, естествено, си бил щастлив да направиш тая услуга на господин Бонфорте — в тоя момент минахме през нещо — изглежда някой червей си беше сменил кожата насред гладкия като стъкло път — и моят пленник и аз едва не минахме през покрива.
— Господин Бонфорте! — жертвата ми успя да го произнесе като ругатня.
Няколко секунди Дак мълча. После рече:
— Шефе, не мисля, че тоя би трябвало да го изхвърлим. Мисля, че трябва да те оставим, а после да го откараме на някое тихо местенце. Струва ми се, че ако го попритиснем, може да проговори.
Шофьорът се опита да се измъкне. Засилих натиска на врата му и пак го подпрях с кокалчето на палеца си. Една става може да не ти мяза особено на дулото на топлинен пистолет, ама дали ще ти се прииска да установиш истинското положение? Онзи се отпусна и мрачно заяви:
— Няма да посмеете да ми направите инжекция.
— Божичко, не! — отвърна с потресен глас Дак. — Че това ще е незаконно. Пени, момичето ми, имаш ли фиба?
— Разбира се, Дак, защо? — беше изненадана също като мен. Само дето гласът й не звучеше уплашено, а мен ме бе пипнало шубето.
— Хубаво. Хей, приятел, някога пъхали ли са ти фиба под ноктите? Разправят, че това можело да наруши дори команда под хипноза да не говориш. Действало направо на подсъзнанието или нещо такова. Единствената неприятност е, че пациентът издава адски неприятни звуци. Затова ще те свалим сред дюните, където няма да разтревожиш никого освен пясъчните скорпиони. А след като проговориш — ето сега идва приятното! Та след като проговориш, ще те пуснем, нищичко няма да ти направим, само ще те оставим да се върнеш в града. Обаче — сега слушай внимателно! — ако бъдеш наистина мил и сговорчив, ще получиш награда. Ще ти оставим маската за разходката.
Дак млъкна; за момент не се чуваше нищо друго освен плачливия вой на редкия марсиански въздух край покрива. На Марс човек вероятно може да измине двеста метра без кислородна маска, ако е в добра форма. Струва ми се, че съм чел за някакъв случай, когато един човек извървял почти осемстотин метра, преди да умре. Погледнах към километража и видях, че сме на около двадесет и три километра от Годард сити.
Пленникът бавно каза:
— Честна дума, нищо не знам. Просто ми платиха, за да блъсна колата.
— Ние ще се опитаме да ти стимулираме паметта — портите на марсианския град бяха току пред нас; Дак започна да намалява ход. — Шефе, тук трябва да излезеш. Родж, я си извади пистолета и освободи Шефа от нашия гостенин.
— Добре, Дак — Родж се намести до мен и ръгна мъжа в ребрата — също с кокалчета на пръста си. Аз се отместих. Дак удари спирачките и колата спря точно пред портите.
— Имаме четири минути — щастливо рече той. — Хубава кола. Ще ми се да беше моя. Родж, я се дръпни малко и ми направи място.
Клифтън се отмести и Дак ловко удари шофьора по врата с ръба на дланта си; човекът се свлече.
— Това ще го държи мирен, докато не се озовеш в безопасност. Не можем да си позволим някаква неприлична бъркотия точно пред погледа на гнездото. Дайте да си сверим часовниците.
Сверихме ги. Имах още около три минути и половина до последния срок.
— Трябва да влезеш точно навреме, разбираш ли? Не по-рано, не по-късно, а точ в точ.
— Точно така — отвърнахме в хор с Клифтън.
— Ще ти трябват може би тридесет секунди, за да се изкачиш по рампата. Какво искаш да направиш с останалите три минути, които ти остават?