— Космодрумната кола ви чака, господине.
— Много ви благодаря — вътрешно се поздравих с точния разчет на времето.
— Ъ-ъ… — ченгето като че ли се развълнува и бързо добави с приглушен глас:
— И аз съм експанзионист, господине. Добра работа свършихте днес — и погледна жезъла на живота с известно страхопочитание.
Знаех със сигурност как би се държал Бонфорте при подобно положение.
— Благодаря. Надявам се, че имате много деца. Трябва да си осигурим солидно мнозинство.
Той избухна в по-силен смях, отколкото шегата си заслужаваше.
— Тази си я биваше! Ще имате ли нещо против, ако я разкажа?
— Ни най-малко — бяхме вървели заедно и сега тъкмо минавах през вратата. Пазачът на вратата докосна ръката ми.
— Ъ-ъ-ъ… вашият паспорт, господин Бонфорте.
Вярвам, че изражението ми не се промени.
— Паспортите, Пени.
Тя ледено изгледа служителя.
— Капитан Броудбент се е погрижил за всички необходими документи.
Той ме погледна и отмести очи встрани.
— Предполагам, че всичко е наред, обаче се предполага, че аз трябва да ги проверя и да запиша серийните им номера.
— Да, разбира се. Е, мисля, че ще трябва да помоля капитан Броудбент да изтича дотук. Определили ли са часа на излитане на моята совалка? Може би ще е по-добре да уредите с командната кула да отложат полета.
Пени обаче се разфуча като котка.
— Господин Бонфорте, това е смешно! Никога досега не сме се сблъсквали с такава бюрокрация — поне не на Марс.
Ченгето бързо рече:
— Разбира се, че всичко е наред, Ханс. В края на краищата това е господин Бонфорте.
— Да, ама…
Прекъснах го със щастлива усмивка.
— Има по-прост изход. Ако вие — как се казвате, господине?
— Хаслвантер. Ханс Хаслвантер — с нежелание отговори той.
— Господин Хаслвантер, ако позвъните на господин комисаря Бутройд, аз ще поговоря с него и ще можем да спестим на моя пилот разходката дотук, а аз ще си спестя един час, че и повече.
— А-а-а, не бих искал да го правя, господине. Не мога ли да набера номера на дежурния капитан на космодрума? — с надежда попита пазачът.
— Просто ми наберете номера на господин Бутройд. Аз ще му се обадя — този път вложих в гласа си мъничко студенина — като някой зает и важен човек, който иска да бъде демократичен, обаче вече е изтърпял всички разпореждания и спънки, които е бил склонен да понесе от страна на разни низши служители.
Това свърши работа и той бързо каза:
— Сигурен съм, че всичко е наред, господин Бонфорте. Просто… просто нарежданията са такива, нали знаете.
— Да, знам. Благодаря — и се наканих да мина.
— Момент, господин Бонфорте! Погледнете насам.
Озърнах се. Педантичният служител ни бе задържал достатъчно, за да позволи на пресата да ни стигне. Един мъж бе облегнал коляно на земята и бе насочил към мен стереокамера. Вдигна очи към мен и рече:
— Хванете жезъла така, че да го виждаме.
Неколцина други с най-разнообразно оборудване се насъбраха около нас; един от тях се покатери на покрива на Ролса. Втори ми тикаше микрофона си, а трети държеше като пистолет един насочен микрофон.
Бях ядосан като примадона, чието име е било набрано с дребен шрифт, но си спомних кой се предполага, че съм. Усмихнах се и тръгнах бавно. Бонфорте добре съзнаваше факта, че на екран движението изглежда по-бързо; можех да си позволя да го направя както трябва.
— Господин Бонфорте, защо отменихте пресконференцията?
— Господин Бонфорте, твърди се, че възнамерявате да поискате Великото събрание да даде пълно имперско гражданство на марсианците; бихте ли го коментирали?
— Господин Бонфорте, кога смятате да поискате вот на недоверие на сегашния парламент?
Вдигнах ръката си с жезъла и се ухилих.
— Моля ви, един по един! Какъв беше първият въпрос?
Те, разбира се, всички отговориха едновременно; докато уредят помежду си кой след кого ще бъде, аз се изхитрих да профукам няколко минути, без да се наложи да отговарям каквото и да било. В този момент се зададе Бил Корпсман.
— Имайте малко милост, момчета. Шефът е изкарал тежък ден. Аз ще ви дам всичко, което ви трябва.
Протегнах длан да го спра.
— Мога да отделя една-две минути, Бил. Господа, всеки миг трябва да замина, но ще се опитам да отговоря на основните ви въпроси. Доколкото зная, сегашният парламент не планира никакво преразглеждане на връзките на Марс с Империята. Тъй като аз не съм в правителството, собствените ми възгледи едва ли имат някакво отношение към въпроса. Предлагам ви да попитате господин Кирога. По въпроса колко скоро опозицията ще предизвика вот на недоверие всичко, което мога да кажа, е, че няма да го направим, докато не се уверим, че можем да го спечелим — а за това вие знаете точно толкова, колкото и аз.