Разгледах едно типично досие, което тя прожектира на настолния четец. Струва ми се, че беше на някой си господин Сондърс от Претория, Южна Африка. Той имал булдог на име Снафълс Балибой, няколко разнокалибрени безинтересни отрочета и обичал уискито си с навита лимонова кора и няколко капки сода в него.
— Пени, да не искаш да ми кажеш, че господин Б. се преструва, че помни такива дреболии? На мен ми се вижда доста лицемерно.
Вместо да се ядоса от инсинуацията срещу нейния идол, Пени спокойно кимна.
— Едно време и аз така си мислех. Само че вие не го гледате под правилен ъгъл, Шефе. Някога записвали ли сте си телефона на някой приятел?
— А? Разбира се.
— Това нечестно ли е? Извинявате ли се на приятеля си, че толкова малко ви е грижа за него, че просто не можете да запомните номера му?
— А? Добре, предавам се. Убеди ме.
— Това са нещата, които той би искал да помни, ако паметта му беше съвършена. Тъй като тя не е, не е по-лицемерно да го прави по този начин, отколкото да използва тефтерче за деликатни въпроси, за да не забрави рождения ден на някой приятел — всъщност това си е точно едно гигантско тефтерче за деликатни въпроси, което обхваща всичко. Само че в него има още нещо. Срещали ли сте някога някоя действително важна личност?
Опитах се да се сетя. Пени нямаше предвид величията от театралната професия; тя едва ли знаеше, че те съществуват.
— Веднъж се срещнах с президента Уорфийлд. Бях хлапе на десет или единадесет години.
— Помните ли подробности?
— Ами да. Той рече: "Как така си си счупил ръката, синко?, а аз казах: „Като карах велосипед, господине“, а той каза: „И аз веднъж я направих тази работа, само че си счупих ключицата.“
— Мислите ли, че ако все още е жив, той ще си спомни за това?
— Как не.
— Би могъл — може би той ви има фарлифайлиран. Въпросният фарлифайл ще включва момчета на тази възраст, които са порасли и са станали мъже. Работата е там, че хората на най-високо равнище като президента Уорфийлд се виждат с много повече хора, отколкото могат да запомнят. Всеки от тази безлична тълпа помни своята среща със знаменития мъж и при това в детайли. Обаче най-важният човек в живота на всеки един е той самият — и един политик никога не трябва да го забравя. Така че за политикът е проява на учтивост, дружелюбност и топлосърдечие да намери начин да помни за другите хора онези малки нещица, които те вероятно помнят за него. В политиката това е крайно необходимо.
Накарах Пени да ми покаже фарлифайла за крал Вилем. Беше доста къс, което отначало ме поразтревожи, докато не стигнах до заключението, че това означава, че Бонфорте не познава добре императора и го е срещал само при няколко официални случая — първият мандат на Бонфорте като премиер министър е бил преди смъртта на стария император Фредерик. Под черта нямаше биография, а само една бележка: „Виж Оранжката39 династия.“ Не я видях — просто нямаше време да преора няколко милиона думи за империята и предимперската история, а и все пак докато бях в училище, бележките ми по история се движеха между добър и отличен. Всичко, което исках да знам за императора, беше какво знае за него Бонфорте, което другите не знаят.
Хрумна ми, че фарлифайлът трябва да включва всички на кораба, тъй като те са (а) хора, (б) които Бонфорте е срещал. Поисках досиетата от Пени. Тя малко се изненада.
Скоро обаче изненаданият бях аз. На „Том Пейн“ имаше шестима членове на Великото събрание. За Родж Клифтън и господин Бонфорте се подразбираше, обаче първият ред в досието на Дак гласеше: „Броудбент, Дърайъс К., почитаемият40, член на ВС от Лигата на свободните пътешественици, горна камара.“ Освен това се споменаваше, че той има докторска степен по физика, девет години по-рано е бил шампион като резервен състезател по пистолет на Имперските игри и е публикувал три сборника поезия под псевдонима „Ейси Уилрайт“. Реших никога повече да не съдя за един човек само по външността му.
Имаше и една забележка с небрежния почерк на Бонфорте: „Почти неотразим за жените — и обратно!“
Пени и доктор Чапек също бяха членове на великия парламент. Дори Джими Уошингтън беше също член — както разбрах по-късно, на един „безопасен“ район — той представляваше лапландците, което несъмнено включва северните елени и Дядо Мраз. Освен това беше ръкоположен в свещенически сан от Църквата на първата библейска истина на Светия Дух, за която никога не бях чувал, но която очевидно имаше заслуги за потайния му дяконски лик.
Особено забавно ми беше да прочета за Пени — почитаемата госпожица Пинелъпи Телиаферо Расъл. Тя имаше магистърска степен по държавна администрация от Джорджтаун и бакалавърска степен от Уелзли, което някакси не ме изненада. Представляваше непринадлежащите към определен избирателен район университетски жени — както научих, друга „безопасна“ общност, тъй като пет от всеки шест от тях са членове на Експанзионистичната партия.
40
Почитаемият/почитаемата — титла на членовете на Камарата на общините във Великобритания и на членовете на американския Конгрес. — Бел. прев.