В този момент пристигна Дак. Той потвърди моето мнение и като че се изненада, че Клифтън е очаквал нещо друго.
— Разбира се, че създаваме нов прецедент, Родж, но преди да успеем, ще трябва да създадем сума ти прецеденти — обаче като видя как нося жезъла, изкрещя:
— Мамка му, човече! Да не се опитваш да убиеш някого? Или просто искаш да изрежеш дупка в стената?
— Че аз не натисках копчето.
— И слава Богу! Даже не си пуснал предпазителя — той много внимателно взе жезъла от мен и каза:
— Завърташ този пръстен, пъхаш тази джаджа в това каналче и сега имаш просто една пръчка. Уфф!
— Съжалявам.
Те ме доставиха в гардеробната на двореца и ме предадоха на флигел адютанта на крал Вилем, полковник Патийл — индус с безизразно лице и съвършени маниери, облечен в ослепителната униформа на имперските космически сили. Поклонът му сигурно е бил изчисляван с логаритмична линийка: от него се усещаше, че аз скоро ще стана премиер министър, но все още не съм стигнал дотам; че съм с по-висш пост от него, но въпреки това съм цивилен — и след това извадете пет градуса заради факта, че на дясното си рамо той носеше акселбантите на императора.
Полковникът хвърли бърз поглед на жезъла и спокойно каза:
— Това и марсиански жезъл, нали, господине? Интересно. Предполагам, че ще пожелаете да го оставите тук — ще бъде в пълна безопасност.
— Ще бъда с него — казах.
— Господине? — веждите му се стрелнаха нагоре и Патийл зачака да поправя очевидната си грешка.
Аз прерових любимите клишета на Бонфорте и извадих едно, което той използваше, за да смъмри някого за надменността му.
— Синко, какво ще речеш ти да си гледаш твоята плетка, а аз да си гледам моята?
Лицето му загуби и последните остатъци от някакво изражение.
— Много добре, господине. Бихте ли минали оттук?
На входа на тронната зала поспряхме. Далеч пред нас върху подиума стоеше празният трон. От двете страни по цялата дължина на огромната подземна кухина стояха и чакаха благородниците и кралските величия при двора. Предполагам, че Патийл е дал някакъв знак, защото имперският химн бликна и всички застинахме по местата си — Патийл в роботоподобно „мирно“, аз самият в уморена прегърбена стойка, подходяща за един прекаляващ с работата мъж на средна възраст, който го прави, защото така трябва, и целият останал двор като манекени на витрина. Надявам се, че никога няма да се лишим изцяло от блестящото зрелище на двора; всички тези фигуранти в благороднически дрехи и копиеносци представляваха великолепна гледка.
При последните няколко акорда той влезе отзад и зае трона си — Вилем46, принц Орански, херцог на Насау, велик херцог на Люксембург, главен рицар на Свещената римска империя, върховен адмирал на имперските сили, съветник на марсианските гнезда, защитник на бедните и, по милост Божия, крал на земите отдолу и император на планетите и пространството между тях.
Не можех да видя лицето му, но символиката предизвика у мен внезапен топъл прилив на съпричастие. Вече не чувствах враждебност към монархическата идея.
Щом крал Вилем седна, химнът свърши; той кимна в отговор на приветствията и между царедворците премина вълна от леко отпускане. Патийл отстъпи назад и, затъкнал под мишница жезъла си, аз започнах дългия си марш, леко накуцвайки въпреки ниската гравитация. Усещането забележително много приличаше на похода ми към вътрешното гнездо на Ккках, като се изключи това, че сега не бях изплашен; просто се бях развълнувал и горях. След мен се носеха „Имперските потпури“, като музиката се плъзгаше от „Конг Кристиян“ към „Марсилезата“, „Знамето, обсипано със звезди“47 и всички останали.
На първата разграничителна ивица спрях и се поклоних, същото сторих и на втората, а на третата, току пред стъпалата направих последен дълбок поклон. Не коленичих; благородниците трябва да преклонят коляно, ала простолюдието споделя върховната власт със суверена. Човек понякога вижда това неправилно поставено в стереото и театъра, така че Родж се погрижи да се увери, че зная какво да правя.
— Ave, Imperator!48 — ако бях холандец, бих могъл да кажа и „Rex“, но аз бях американец. Започнахме един след друг да си подхвърляме училищен латински, като той ме запита какво желая, аз му напомних, че той ме е повикал и така нататък. Той мина на англо-американски49 с лек „мейнски“50 акцент.
46
Хайнлайн прави алюзия за Вилхелм I Орански „Мълчаливия“ (1533 — 1584) — холандски водач, държавник и революционер: принц на Оран (1544 — 1584), херцог на Насау (1559–1584), първи щатхалер на Обединените провинции на Нидерландия (1578 — 1584). — Бел. прев.
49
Нещата май наистина вървят натам, колкото и да им е неприятно на англичаните. — Бел. прев.