Той се разсмя.
— Ти адски рядко обещаваш каквото и да е. Добре де, нека предположим, че спечелиш изборите и пак дойдеш на власт — само че с толкова малко мнозинство, че да имаш трудности при гласуването на пълно гражданство за гнездата. В такъв случай не бих те посъветвал да го превръщаш във вот на доверие. Ако загубиш, си дай време да си оближеш раните и остани на власт; гледай да изкараш пълен мандат.
— Защо, Вилем?
— Защото двамата с теб сме хора търпеливи. Виждаш ли това? — той посочи герба на рода си. — „Аз поддържам!“ Не е бляскаво правило, обаче работата на краля не е да бъде бляскав; неговата работа е да запазва, да се държи, да се увърта, за да избягва ударите. От гледна точка на конституцията за мен не би трябвало да има значение дали ти ще останеш на власт или не. Само че за мен е от значение дали империята ще укрепне или не. Мисля, че ако не успееш по марсианския въпрос веднага след изборите, можеш да си позволиш да поизчакаш — защото в други отношения политиката ти ще добие голяма популярност. Ще събереш гласове на допълнителните избори и най-накрая ще дойдеш при мен и ще ми кажеш, че мога да добавя „император на Марс“ към списъка. Така че не бързай.
— Ще помисля за това — премерено рекох аз.
— Помисли. А каторжническата система?
— Ще я отменим незабавно след изборите и веднага ще я суспендираме — на този въпрос можех твърдо да отговоря; Бонфорте ненавиждаше каторжничеството.
— Ще те атакуват заради това.
— Тяхна си работа. Нека ме атакуват. Ще съберем гласове.
— Радвам се да чуя, че убежденията ти са все още така силни, Джоузиф. Никога не ми е било приятно знамето на Оранж да се вее на каторжнически кораб. Свободна търговия?
— След изборите, да.
— А какви приходи смяташ да имаш?
— Убедени сме, че търговията и производството ще нараснат толкова бързо, че другите приходи ще наваксат за загубата от митата.
— А ако не излезе така?
На този въпрос не ми бяха предложили алтернативен отговор, а за мен икономиката до голяма степен е загадка. Ухилих се.
— Вилем, ще трябва да си взема бележка по този въпрос. Само че цялата програма на Експанзионистката партия се основава на идеята, че свободната търговия, свободното пътуване, всеобщото гражданство, общата валута и минимумът от имперски закони и ограничения са от полза не само за гражданите на Империята, но и за самата Империя! Ако ни потрябват пари, ще ги намерим, само че не като надялкаме Империята на малки общински райончета — с изключение на първото изречение всичко останало си беше чист Бонфорте, само леко адаптиран.
— Спести си предизборните речи — изръмжа той. — Просто те попитах — и пак вдигна листа. — напълно ли си сигурен, че тази група е точно такава, каквато я искаш?
Пресегнах се за списъка и той ми го подаде. Проклятие, очевидно императорът ми казваше толкова ясно, колкото му позволяваше конституцията, че по негово мнение Браун не е подходящ. Само че, в името на най-хубавия антрацит на ада, изобщо не ми беше работа да променям списъка, който Бил и Родж бяха съставили.
От друга страна, това не беше списъкът на Бонфорте; той само отразяваше какво те си мислеха, че би направил Бонфорте, ако беше compos mentis52.
Изведнъж ми се прииска да бях намерил време да попитам Пени какво тя мисли за Браун.
Сетне се пресегнах да взема една писалка от бюрото на Вилем, задрасках „Браун“ и написах „де ла Торе“ — с главни букви, защото все още не можех да рискувам с почерка на Бонфорте. Императорът каза само:
— Отборът ми изглежда добър. Късмет, Джоузиф. Ще имаш нужда от него.
С това аудиенцията като такава приключи. Нямах търпение да се измъкна, само че човек не може да си тръгне от един крал; това е прерогатива, която кралете винаги са запазвали за себе си. Той поиска да ми покаже работилницата си и своите нови модели влакчета. Предполагам, че императорът е направил повече от всеки друг за възраждането на това древно хоби; лично аз не можех да го приема като занимание за възрастен мъж. Въпреки това издадох някакви учтиви възклицания за новото му локомотивче, предназначено за „Ройъл Скочмън“.
— Струва ми се, че ако бях имал време — рече той, като застана на колене и длани на пода и надзърна във вътрешността на играчката-машина, — можеше да стана много добър управител на магазин или майстор машинист. Само че случайността на раждането се отнесе дискриманационно с мен.
— Наистина ли мислиш, че би предпочел това, Вилем?
— Не зная. Работата, която имам, не е лоша. Работи се в удобно време и заплащането е добро, а социалната сигурност е направо първокласна — като се изключи незначителният шанс за революция, а моят род винаги е имал късмет в това отношение. Само че голяма част от работата е скучна и спокойно би могла да се изпълнява от който и да е второстепенен актьор — той бегло ме погледна. — Нали знаеш, че те отървавам от много досадно полагане на основни камъни и гледане на паради?