— Ни най-малко.
— Няма да ви притеснява. Двете спални са свързани, както може би сте забелязали, само чрез гардеробните си, а ние изолирахме тази врата. Тя е звуконепроницаема.
— Разпределението ми се вижда удачно. Как е той?
Клифтън се начумери.
— По-добре, много по-добре — като цяло. Повечето време е с бистър ум — и отново се поколеба. — Ако искате, можете да идете да го видите.
Аз се колебах още по-дълго.
— Колко време ще му трябва според доктор Чапек, за да може да се показва пред хора?
— Трудно е да се каже. Скоро.
— Колко скоро? Три-четири дни? Достатъчно скоро ли, за да отменим всички ангажименти и просто да изчезна от погледа? Родж, просто не зная как да ти го обясня, ала колкото и да ми се иска да го посетя и да му поднеса почитанията си, не мисля, че ще е умно въобще да го виждам — поне докато не се появя за последно. Това може да провали характеризацията ми — бях направил ужасната грешка да ида на погребението на баща ми и след това години наред, колчем си помислех за него, го виждах мъртъв в ковчега му. С голяма мъка си върнах истинския му образ — на жизнения, налагащ се мъж, който ме подкрепяше с твърда ръка и който ме бе научил на занаята. Боях се да не се получи нещо подобно и с Бонфорте; сега се превъплъщавах в здрав, в разцвета на силите си човек, какъвто го бях видял на многото му стереозаписи. Силно се опасявах, че ако го видя болен, споменът за това може да замъти и изкриви изпълнението ми.
— Та аз не съм настоявал — отговори Клифтън. — Вие си знаете най-добре. Възможно е да успеем да предотвратим повторното ви появяване пред външни хора, но аз желая да ви държа подръка и в пълна готовност, докато той не се възстанови напълно.
Едва не казах, че императорът е искал да го направим точно така. Все пак успях да се овладея — шокът от това, че императорът ме бе разкрил, малко нещо ме бе извадил от характера. Но това ме наведе на мисълта за една несвършена работа. Извадих поправения списък на кабинета и го подадох на Корпсман.
— Бил, ето одобрения списък за новинарите. Ще видиш, че в него има една промяна — де ла Торе вместо Браун.
— Какво?
— Хесус де ла Торе вместо Лотар Браун. Така го искаше императорът.
Клифтън изглеждаше изумен; Корпсман изглеждаше хем изумен, хем ядосан.
— И какво от това? Той няма никакво право да има мнение!
Клифтън бавно рече:
— Бил е прав, Шефе. Като юрист, който се е специализирал в конституционното право, ви уверявам, че потвърждението на суверена е чисто формално. Не би трябвало да му позволявате да прави каквито и да било промени.
Прииска ми се да им се разкрещя и единствено спокойната личност на Бонфорте, която си бях самоналожил, ме предпази да не го сторя. Бях имал тежък ден и въпреки блестящото изпълнение, неизбежната катастрофа ме бе прекършила. Исках да кажа на Родж, че ако Вилем не беше наистина голяма личност, царствена в най-финия смисъл на думата, всички щяхме да закъсаме — просто защото аз не бях адекватно подготвен за ролята. Вместо туй кисело отвърнах:
— Стореното — сторено.
— Ти си мислиш така! — каза Корпсман. — Аз дадох верния списък на репортьорите преди два часа. Сега трябва да се върнеш и да оправиш нещата. Родж, добре ще е веднага да звъннеш на Двореца и…
Аз рекох:
— Млък!
Корпсман си затвори устата. Аз продължих по-спокойно:
— Родж, от правна гледна точка може би си прав. Не зная. Зная обаче, че императорът чувстваше, че има право да постави под съмнение назначението на Браун. Сега, ако някой от вас двамата иска да иде при императора и да поспори с него, то си е ваша работа. Аз обаче никъде не отивам. Смятам да се измъкна от тази старомодна усмирителна риза, да си сваля обувките и да пийна нещо много, много разредено. После ще си легна.
— Почакайте, Шефе — възрази Клифтън. — Имате насрочени пет минути по голямата мрежа, за да оповестите новия кабинет.
— Ти ги вземи. Ти си първият заместник-премиер в този кабинет.
Той примигна.
— Добре.
Корпсман продължи с хъс:
— А Браун? Мястото му беше обещано.
Клифтън умислено го погледна.
— Не и в тези телеграми, които съм виждал, Бил. Просто го попитахме дали желае да се включи както и всички останали. Това ли имаш предвид?
Корпсман се поколеба като актьор, който не е съвсем сигурен в репликите си.
— Разбира се. Само че това означава обещание.
— Докато не бъде оповестено публично, нищо не означава.
— Нали ти казвам, че вече беше оповестено. Преди два часа.
— Ммм… Бил, опасявам се, че ще трябва пак да привикаш момчетата и да им кажеш, че си направил грешка. Или пък аз ще ги извикам и ще им кажа, че поради недоразумение предварителният списък им е бил даден, преди господин Бонфорте да го одобри. Трябва обаче да го оправим преди изявлението по голямата мрежа.