— Наистина ли е толкоз просто? А какво ще стане, ако отхвърлят пълномощническото управление? Мислех си, че Великото събрание не признава пълномощията.
— Наистина не ги признават, но при обичайната процедура. Или се споразумяваш с някой противник и двамата да отсъствате, или се появяваш и гласуваш. Само че това са най-паразитните колела в парламентарната машина. Ако не му дадат да се яви утре чрез пълномощника си, тогава ще им се наложи да чакат, докато се оправи, преди да могат да отложат събиранията си за неопределено време и да се заемат със сериозния бизнес да хипнотизират гласоподавателите. Както стоят нещата, откак Кирога си подаде оставката, всеки ден се събира фалшив кворум. Това Събрание е мъртво като духа на Цезар, но то трябва да бъде погребано конституционно.
— Да, но ако предположим, че някой идиот наистина възрази?
— Никой няма да го направи. О, така ще се предизвика конституционна криза. Само че няма да стане.
Известно време и двамата не казахме нищо. Дак не си тръгваше.
— Дак, ще се улесни ли работата, ако аз се покажа и произнеса тази реч?
— А? Дявол го взел, мислех си, че това е вече уредено. Ти реши, че не е безопасно да рискуваш да се появиш още веднъж, освен ако става дума за крайна необходимост от типа „спасете бебето“. В общи линии съм съгласен с теб. Както се казва, „аз съм съглясен.“
— Да. Но това си е просто една разходка, нали така? Репликите са фиксирани като в пиеса? Дали има шанс някой да ми сервира нещо, с което да не мога да се справя?
— Ами, не. По принцип ще се очаква след това да говориш с пресата, но болестта ти напоследък ще послужи за извинение. Бихме могли да те измъкнем през тунела на охраната и изцяло да ги избегнем — той мрачно се усмихна. — Разбира се, винаги има шанс някоя откачалка от галерията за посетителите да успее да промъкне някое пистолет… Откакто го раниха в ръката от нея, господин Б. винаги я нарича „стрелбището“.
Нещо в крака ми изведнъж прищрака.
— Да не се опитваш да ме изплашиш?
— Не.
— Много забавен начин си избрал да ме окуражаваш. Дак, кажи ми честно. Искаш ли да свърша тази работа утре?
— Разбира се, че искам! Защо, по дяволите, мислиш, че се отбих в такъв натоварен ден? Само да си поприказваме?
Спикерът pro tempore54 удари с чукчето си, свещеникът отправи една молитва, в която внимателно се избягваха всякакви различия между една или друга религия, и всички затаиха дъх. Местата за сядане бяха запълнени едва наполовина, обаче галерията беше претъпкана с туристи.
Чу се церемониалното почукване, усилено от високоговорителите; жезлоносецът на председателя препречи вратата с жезъла си. Три пъти императорът поиска да бъде пуснат и три пъти му бе отказано. После той помоли да му дадат тази привилегия — дадоха му я с бурно одобрение. Станахме прави, докато Вилем влезе и заеме мястото си зад банката на спикера. Беше с униформа на върховен адмирал и не бе придружаван както се следваше, като се изключи, че спикерът и жезлоносецът го ескортираха.
После аз мушнах моя жезъл под мишница, изправих се на мястото си на първата пейка и, обръщайки се към спикера, сякаш суверенът не присъстваше, произнесох речта си. Не беше онази, която Корпсман бе написал; тя отиде в дезинтегратора още щом я прочетох. Бил я бе направил като откровена предизборна реч, а сега не му беше нито времето, нито мястото.
Моята реч бе къса, непартийна и изплагиатствана направо от събраните съчинения на Бонфорте — парафраза на речта от времето преди той да състави временно правителство. В нея държах с все сили за добрите пътища и доброто време и исках всеки да обича всичко останали, също както всички ние, добрите демократи обичаме нашия суверен и той нас обича. Беше истинска лирична поема в бели стихове от около петстотин думи и ако съм поизменил нещо от предишната реч на Бонфорте, значи просто съм се превъзнесъл с репликите.
Наложи се да карат галерията да утихне.
Родж стана и предложи имената, които мимоходом бях споменал, да бъдат утвърдени — второ, и никакви възражения, и служителят пусна една бяла бюлетина. Докато крачех напред, придружен от един член от собствената ми партия и един член от опозицията, забелязах как депутатите си гледаха часовниците и се чудеха дали все още ще успеят да хванат обедната совалка.
После се заклех във вярност на моя суверен в съответствие с конституцията и при ограниченията, наложени от нея; заклех се да браня и да не прекратявам правата и привилегиите на Великото събрание и да защищавам свободите на гражданите на империята, където и да се намират те, и — между другото — да изпълнявам задълженията на премиер министър на Негово Величество. Свещеникът веднъж обърка думите, но аз го поправих.