Шеста глава
Къде е магазинът на госпожа Вагенталер? Не, готвенето не може да се забрави.
Лоте маха с ръка в операта. Дъжд от бонбони. Първата нощ в Мюнхен и първата нощ във Виена. Един забележителен сън, в който госпожица Герлах се явява като вещица. На родителите е позволено всичко! „Незабравка“, Мюнхен 18!
Госпожа Луизалоте Кьорнер едва успя да заведе дъщеря си в мъничкото жилище на улица „Макс Емануел“. Сетне тя трябваше веднага — много неохотно и много бързо — да отиде в издателството. Чакаше я работа. А работата не бива да чака.
Луиза — грешка! — Лоте се поогледа из жилището, за да го проучи. После взе ключовете, портмонето и една пазарска мрежа. И вече прави покупки.
Купува от месаря Хубер на ъгъла на улица „Принц Ойген“ половин килограм говеждо месо — от ребрата, хубаво прошарено с тлъстина, с малко бъбрек и няколко кокала.
А сега трескаво търси магазина на госпожа Вагенталер, за да вземе зарзават за супа, фиде и сол.
И Ани Хаберзецер зяпва от учудване, когато вижда своята съученичка Лоте Кьорнер да стои посред улицата и усилено да прелиства някаква тетрадка.
— По улицата ли почна вече да готвиш домашните си упражнения? — пита тя любопитно. — Та днес е още ваканция!
Луиза смутено вперва поглед в момичето. Глупава работа е да говориш с някого, когото би трябвало, да познаваш добре, макар да не си го виждала никога в живота си! Най-сетне тя се съвзема и казва:
— Здравей! Ще дойдеш ли с мене? Трябва да отида до госпожа Вагенталер да купя зарзават за супа.
След това хваща под ръка приятелката си — да знаеше прне как е малкото му име на това същество, покрито цялото с лунички! — и я оставя незабелязано за самата нея да я отведе до магазина на госпожа Вагенталер.
Естествено, госпожа Вагенталер се радва, че Лотхен Кьорнер се е завърнала от летуване и че бузките й толкова са се зачервили! Когато покупката е приключена, всяко от момиченцата получава по един бонбон и бива натоварено да носи много поздрави на госпожа Кьорнер и на госпожа Хаберзецер.
Камък пада от сърцето на Луиза. Най-йегне тя вече знае, че другото момиче е Ани Хаберзецер! В традката пише:
„Ани Хаберзецер, бях й сърдита три пъти, защото бие по-малките деца, особено Илзе Мерк, най-дребната вкласа.“) Е с това вече може да се подхване нещо!
Ето защо, когато се разделят пред къщната врата, Луиза казва:
— Докато не съм забравила, Ани. Три пъти съм ти се сърдила заради Илзе Мерк и прочее… знаеш вече. Следния път няма само да ти се сърдя, ами…
При това прави недвусмислено движение с ръка и се прибира.
„Ще видим — мисли разярена Ани, — още утре ще видим! Тази трябва да се е побъркала през ваканцията!“
Луиза готви. Вързала си е една мамина престилка и тича като пумпал ту към крановете за светилния газ, над чиито пламъци са поставени тенджери, ту към масата, върху която лежи отворена готварската книга.
Вдига постоянно капаците на тенджерите. Изтръпва, когато врящата вода прелее със съскане. Колко сол трябва да се сложи във водата с фидето? „Половин лъжичка!“ Колко подправка? „Една щипка!“ Колко е, за бога, една щипка? И после: „Да се настърже мушкатовото орехче!“ Къде ли е тикнато Мушкатовото орехче? Къде е рендето?
Момиченцето рови из чекмеджетата, качва се по столовете, поглежда във всички буркани, взира се в часовника на стената, скача от стола, грабва вилица, вдига един капак, изгаря си пръстите, изквичава, мушка с вилицата говеждото месо — не още не е омекнало!
Спира се като вкаменена с вилица в ръка. Какво още трябваше да потърси? А, да мушкатовото орехче и рендето!
Я, какво е това, дето лежи тъй мирно до готварската книга? Корените за супа! Божичко, та нали трябва да ги очисти и сложи в бульона! И тъй, хвърляй вилицата, грабвай ножа!
Дали е увряло вече месото? А къде са мушкатовото ренде и орехът? Глупости, рендето и мушкатовият орех?
Корените за супата трябва най-напред да се измият на чешмата. И морковът трябва да се остърже. Ау, при това, разбира се, не бива да се порязват пръстите! А щом омекне месото, трябва веднага да се извади от тенджерата. А след това, за да се махнат кокалите, трябва цедилка!
А след половин час пристига мама! И двайсет минути преди това във врящата вода трябва да се сипе фидето! А какъв хаос е само в кухнята! Ами мушкатово орехче? Ами рендето! Ами цедката? Ами… ами… ами…
Луиза безпомощно се отпуща на един кухненски стол, Ах, Лотхен! Не било толкова лесно да бъдеш сестра си! Хотел „Империал“! … Доктор Щробъл… Пеперл… Господин Франц… И татко… татко… татко…