— Искаш ли и ти да си хруснеш малко?
Лотхен трепва, вдига поглед, вижда пред себе си женското лице и необуздано махва с ръка за защита. При това блъсва кутията и долу в залата се посипват шоколадени бонбони! Няколко глави се обръщат нагрре. Сподавен смях се примесва с музиката.
Госпожица Герлах се усмихва смутено и в същото време ядосано.
Детето се вцепенява от страх. То изведнъж е изтръгнато от опасното обаяние на изкуството. Изведнъж се е намерило в опасния обсег на действителността.
— Много извинявайте! — шепне Лотхен. Дамата се усмихва снизходително.
— О, няма нищо, Луизерл! — казва тя.
Дали и тя не е вещица? Само че по-хубава, отколкото онази на сцената?
Луиза за пръв път ляга да спи в Мюнхен. Майка й седи на края на леглото и казва:
— Тъй, Лотхен, лека нощ сега! И да сънуваш нещо хубаво!
— Стига да не съм прекалено изморена — промърморва детето. — Ще дойдеш ли скоро и ти?
До отсрещната стена има едно по-голямо легло. Върху отметнатото одеяло е оставена нощницата на мама, готова за обличане.
— Ей сега! — казва майка й. — Веднага щом заспиш!
Детето обвива ръце около шията и й я целува. После още веднъж. И трети път.
— Лека нощ!
Младата жена притиска мъничкото същество до себе си.
— Как се радвам, че пак си у дома! — шепне тя. — Нали само теб още имам?
Главата на детето се отпуща уморено назад. Луизалоте Палфи; по баща Кьорнер, оправя юрганчето и се вслушва за малко в дишането на дъщеря си. После внимателно става. Връща се на пръсти в дневната стая.
Под настолната лампа е папката. Толкбва много работа има да се върши още!
Намусената Рези настанява за пръв път Лоте в леглото.
След това момиченцето тайно става и написва писмото, което иска да занесе на другата сутрин на пощата. Сетне тихичко се пъхва обратно в леглото на Луиза и преди да изгаси лампата, оглежда още веднъж на спокойствие детската стая.
Хубаво, просторно помещение с картинки от приказки по стените, с шкаф за играчки, етажерка за книги, с чин за писане на домашните упражнения, голям търговски магазин за игра, изящна старомодна тоалетна масичка, кукленска количка, кукленско легло — нищо не липсва, освен най-важното!
Та не е ли мечтала понякога съвсем тайничко — за да не забележи мама — за такава хубава стая? Сега, когато я има, в сърцето й се впива остра болка, изострена още повече от копнеж и завист. Тя копнее за малката скромна спалня, гдето сега лежи сестра й, копнее за целувката на мама преди лягане, за светлината, която примигва откъм дневната стая, гдето мама работи още, чака с копнеж вратата тихичко да се открехне, да чуе как мама спира до детското креватче, как се примъква на пръсти до своето легло, как се пъхва в нощницата си и се сгушва под юргана.
Ех, ако беше тук леглото на татко! Поне в съседната стая. Може би той хърка. Хубаво би било! Тогава щеше да знае, че той е съвсем наблизо. Но той не е наблизо, а в друг дом, на „Кертнер Ринг“. А може би изобщо не спи още, а седи с елегантната госпожица с шоколадените бонбони в някоя голяма, блестяща зала, пие вино, смее се, танцува с нея, кима й нежно, както днес в операта — на нея, а не на малкото момиче, което щастливо му махаше скришом с ръка от ложата.
Лоте заспива. Сънува. Приказката за бедните родители, които изпратили Хензел и Гретел в гората, понеже нямали хляб; се смесва със собствените й страхове и собствените й неволи.
В този сън Лоте и Луиза седят с разширени от страх очи на общото легло и се взират в някаква врата, през която влизат много хлебари с бели шапки и мъкнат хлябове в стаята. Те струпват хлябовете на купища край стените: Все повече и повече хлебари идват и си отиват. Куповете хляб растат. Стаята става все по-тясна и по-тясна.
След това се явява баща й с фрак и с ръкомахания дирижира парада на хлебарите. Мама бързо влиза вътре и тревожно пита:
— Но, мъжо, какво ще стане сега?
— Трябва да се махнат децата! — крещи сърдито той. — Нямаме вече място! Прекалено много хляб имаме в къщи.
Мама кърши ръце. Децата горко плачат.
— Вън! — вика той й заплашително вдига диригентската си палка.
Леглото покорно се понася към прозореца. Той се разтваря. Леглото хвръква навън. То лети над някакъв голям град, над някаква река, над хълмове, поля, гори и планини. Сетне се спуща отново към земята и кацва сред огромен гъсталак, който прилича на джунгла и ехти страховито, от птичи крясъци и рев на диви зверове. Вцепенени от страх, двете малки момиченца се гушат в леглото.
В този миг сред гъсталака се чува тракане и пукот.