Надвечер попаднаха в някакво село, наречено Грийс. Наеха си стая с едно легло. И след като се навечеряха здравата със сандвичите от раницата си легнаха да спят заедно в леглото. Навън по поляните щурците свиреха на цигулките си малка нощна музика…
В неделя сутринта потеглиха наново. Към Ервалд и Лермоос. Цугшпице блестеше сребристобял. Селяните, облечени в своите носии, тъкмо излизаха от черква. По селската улица бяха застанали крави, като стари клюкарки, събрани на кафе.
После минаха през Тьорл. Божичко, какво катерене падна! Край една ливада с коне, сред милиони полски цветчета, ядоха варени яйца и хляб със сирене. И като десерт — подремнаха малко в тревата.
Сетне през малинажите и сред кръжащите пеперуди се спуснаха до Айбското езеро. Хлопатарите на кравите звънтяха в късния следобед. Видяха лифта, който лазеше по небето към Цугшпице. Езерото лежеше съвсем мъничко на дъното на котловината.
— Сякаш дядо господ просто е ширнал някога там — каза унесено Луиза.
Разбира се, изкъпаха се в Айбското езеро. На терасата на хотела мама поръча кафе и сладкиши, а след това стана крайно време да се връщат в Гармиш.
Седяха във влака доволни и загорели от слънцето. А симпатичният господин, седнал срещу тях, в никакъв случай не можеше да повярва, че младото момиче до Луиза е мама и на това отгоре — жена с професия.
В къщи се свлякоха като чували върху леглата си. Последните думи на детето бяха:
— Мамичко, толкова хубаво беше днес… толкова хубаво, както нищо друго на света!
Майка й не можа да заспи още известно време. От толкова много и тъй лесно постижимо щастие бе лишавала тя досега своето малко момиченце! Е, все още не беше късно. Все още всичко можеше да се навакса!
След това и госпожа Кьорнер заспа. На лицето й се изписа лека усмивка. Тя премина по бузите й като вятъра над Айбското езеро.
Детето се бе променило. А сега започваше да се променя и майка му.
Осма глава
Прозорците на господин Габеле са прекалено малки. На кафе в жилището на „Кертнер Ринг“. Дипломатически разговори. Бащите трябва да умеят да бъдат строги. Една песен в до-миньор. Намерения за женитба. Улица „Кобениьл“, 43. Госпожица Герлах се превръща цяла в слух. Доктор Щробъл е много загрижен. Диригентът гали една кукла.
Лотхен е зарязала упражненията си по пиано. Вината не е нейна. Напоследък на баща й не остава вече много време за уроци. Може би това е във връзка с неговата работа върху детската рпера? Възможно, или пък?
Но малките момиченца долавят, когато нещо не е в ред. Когато бащите говорят за детски опери, а премълчават за госпожица Герлах… тогава те като малки животинчета надушват откъде иде заплахата.
Лоте излиза от апартамента на улица „Ротентурм“ и позвънява на отсрещната врата. Там живее един художник на име Габеле — симпатичен, любезен господин, който много бе желал да рисува някога Лоте — когато тя има време.
Господин Габеле отваря.
— О, Луиза!
— Днес имам време — казва тя.
— За минутка! — извиква господин Габеле.
Втурва се в работната си стая, взима едно голямо платнище от софата и покрива с него някаква картина върху триножника. Той тъкмо рисува древна класическа сцена. А пък такива неща не винаги са подходящи за деца.
Сдед това въвежда малкото момиче, настанява го в едно кресло, грабва блока й започва да скицира.
— Напоследък вече не свириш толкова често на пиано! — казва той.
— Много ли ви смущавах?
— Нищо подобно! Тъкмо обратното. Дори ми липсва!
— Татко няма вече толкова много време — казва сериозно тя. — Сега той композира опера. Детска рпера.
Господин Габеле се радва, като чува това. А сетне започва да се ядосва.
— Ах тия прозорци! — изруга той. — Нищо не можеш да видиш. Трябва ми ателие!
— Но защо тогава не си наемете, господин Габеле?
— Защото никъде няма. Ателиетата са рядкост!
— Татко има ателие. С големи прозорци. И със светлина отгоре.
Господин Габеле промърморва нещо неразбрано.
— На „Кертнер Ринг“ — допълва Лоте.
И след като помълчава още малко, пита:
— Когато човек композира, съвсем не е нужно толкова светлина, както когато рисува, нали?