Изведнъж Луиза се извръща и хуква към градината, като че я гонят лъвове и тигри.
— Луиза! — вика госпожица Улрика. — Луиза! След това свива рамене и се заема най-напред да прибере в сградата двадесетте нови. На опашката нерешително и безкрайно изненадано се движи малкото момиченце с плитките.
Управителката на детското летовище, госпожа Мутезиус, седи в кабинета си и обсъжда със старата, енергична готвачка менюто за следните дни.
Почуква се. Влиза госпожица Улрика и съобщава, че новите са пристигнали здрави и бодри и че не липсва нито една.
— Чудесно! Благодаря!
— Но има още нещо…
— Да?
Крайно заетата управителка вдига за миг очи.
— Отнася се до Луиза Палфи — започва малко нерешително госпожица Улрика, — тя чака вън, пред вратата…
— Доведете тази палавница! — Госпожа Мутезиус неволно се усмихва. — Какви ги е забъркала пак?
— Този път никакви — отвръща помощничката. — Просто… Тя отваря вратата внимателно и извиква:
— Влезте, и двете! Не се бойте де!
И ето, двете малки момиченца пристъпват в стаята. Застават на голямо разстояние едно от друго.
— Ама че каша! — промърморва готвачката.
Докато госпожа Мутезиус гледа смаяна децата, госпожица Улрика се обажда:
— Новата се казва Лоте Кьорнер и иде от Мюнхен.
— Роднини ли сте?
Двете момиченца поклащат едва забележимо, но решително главите си в знак на отрицание.
— До ден днешен никога не са се виждали! — добавя госпожица Улрика. — Странно, нали?
— Защо пък странно? — пита готвачката. — Откъде накъде ще могат да се видят? Щом едната иде от Мюнхен, а другата — от Виена?
Госпожа Мутезиус потапя перото в мастилницата.
— Две момиченца, които си приличат толкова много, сигурно ще станат добри приятелки. Не се дърпайте така едно от друго, деца! Хайде, подайте си ръце!
— Не! — виква Луиза и скрива ръце зад гърба си.
Госпожа Мутезиус свива рамене, позамисля се малко и накрая казва:
— Можете да си вървите.
Луиза побягва към вратата, разтваря я шумно и хуква навън. Лоте се покланя учниво и тръгва бавно към изхода на стаята.
— Почакай, Лотхен — казва управителката.
Тя разтваря една голяма книга.
— Мога още отсега да нанеса името ти. И кога и къде си родена. И как се казват родителите ти.
— Аз имам още само мама — прошепва Лоте.
Госпожа Мутезиус дотапя перото в мастилницата.
— И тъй, най-напред: кога си родена?
Лоте прекосява коридора, качва се по стълбите, отваря една врата и се озовава в гардеробната. Тя още не е извадила нещата си от куфара. Започва да подрежда роклите, блузите, престилките и чорапите си в отредения и шкаф. През отворения прозорец нахлува далечен детски смях.
Лоте държи в ръката си снимка на млада жена. Взира се нежно в нея, после грижливо я скрива под престилките. Когато посяга да затвори шкафа, погледът й пада върху огледалото от вътрешната страна на вратата. Оглежда се сериозно и изпитателно, сякаш се вижда за пръв път. След това, с внезапна решителност, отхвърля назад плитките и приглажда косата си тъй, че прическата и заприличва на тази на Луиза Палфи.
Някъде хлопва врата. Лоте отпуща бързо ръце, сякаш заловена на местопрестъплението.
Луиза седи заедно със своите приятелки върху градински зид и над носа й се е врязала строга бръчка.
— Аз няма да позволя това — каза виенската й съученичка Труде. — Пристига току-тъй, най-нахално, с твоето лице.
— Но какво да правя? — пита сърдито Луиза.
— Издраскай й го с нокти! — предлага Моника.
— Най-хубаво ще бъде да й отхапеш носа! — съветва я Кристина. — Тогава с един удар ще ликвидираш цялото зло.
При това тя спокойно, клати краката си.
— Да ми развали така ваканцията! — мърмори Луиза истински огорчена.
— Но какво е виновна тя — се мъчи да обясни бузестата Щефи. — Ами ако сега пристигне някой и изглежда също като мен…
Труде прихва да се смее.
— Самата, ти едва ли вярваш, че някой ще толкова щур да се разхожда с твоята глава!
Щефи се нацупва. Останалите се смеят. Дори Луиза поизкривява лице в усмивка. В този миг еква гонгът.
— Храненето на хищниците започва! — провиква се Кристина.
И момиченцата скачат от зида.
В трапезарията госпожа Мутезиус казва на госпожица Улрика:
— Ще наредите нашите малки двойнички една до друга. Може би радикалното лечение ще помогне.
Децата нахлуват шумно в залата. Местят с тътрене табуретки. Дежурните момичета мъкнат към масите супници, от които се издига пара. Други пълнят подаваните им чинии.