Майката кимва и гледа втренчено пред себе си.
— Не ми се сърдете, ако бъда откровена — казва госпожица Линекогел. — Никога не съм била женена. Аз съм възпитателка и нямам деца, но винаги съм мислила: жените, тия истинските, омъжените, обръщат прекалено много внимание на мъжете си, А при това важно е само едно: щастието на децата!
Госпожа Кьорнер се усмихва болезнено.
— Вярвате ли, че моите депа щяха да бъдат по-щастливи в един дълъг нещастен брак?
Госпожица Линекогел казва замислено:
— Не ви упреквам. Вие и сега още сте много млада. Когато сте се омъжила, била сте почти дете. И през целия си живот ще бъдете по-млада, отколкото съм била аз когато и да било. Това, което е правилно за едного, може да се окаже погрешно за другиго.
Посетителката става.
— И какво ще правите?
— Да знаех само какво! — отвръща младата жена.
Луиза стои пред едно гише в мюнхенската поща.
— Не — казва съчувствено чиновникът от службата „До поискване“, — не, госпожице „Незабрадке“, и днес нямаме нищо.
Луиза го поглежда колебливо.
— Какво може да означава това? — смутолевя угнетено тя. Чиновникът прави опит да се пошегува:
— Може би „Незабравката“ е станала „Забравка“.
— Това е изключено — казва тя, вдълбочена в своите мисли. — Утре пак ще намина.
— Заповядайте пак, моля! — отвръща засмяно той.
Госпожа Кьорнер се връща у дома. Палещо любопитство и леден страх се борят в сърцето й, тъй че просто дъхът й спира.
Детето шета усърдно в кухнята. Тракат капаци на тенджери. Нещо се задушава в тигана.
— Колко на хубаво мирише днес! — казва майката. — Какво готвиш?
— Свински ребърца с кисело зеле й картофи! — извиква гордо дъщеря й.
— Колко бързо се научи да готвиш! — казва майка й, сякаш съвсем безобидно.
— Нали? — отвръща весело момиченцето. — Никога не бих помислила, че аз…
Тя млъква ужасена и прехапва устни. Само да не погледне майка си сега!
Госпожа Кьорнер се е облегнала пребледняла на стената. Бледа е като стената.
Застанало пред отворения кухненски шкаф, детето изважда съдовете. Чиниите тракат, сякаш има земетресение.
В тоя миг майката отваря с голямо усилие уста и казва:
— Луиза!
Прас!
Чиниите се пръсват на парчета по пода. Луиза се обръща като ужилена. Очите й са разширени от ужас.
— Луиза! — повтаря нежно майка й и разперва широко ръце.
— Мамичко!
Детето увисва като удавница на шията на майка си и се разридава страстно.
Майката се свлича на колене и гали с треперещи пръсти Луиза.
— Детето ми, милото ми дете!
Те са коленичили между счупените чинии. Свинските ребърца на печката загарят. Мирише на прегоряло месо, водата от тенджерата съска в пламъците на светилния газ.
Жената и малкото дете не забелязват нищо. Те, както понякога се казва и много рядко се случва, не са „на този свят“!
Изминали са часове. Луиза се е изповядала. А майка й е дала опрощение.
Изповедта беше дълга, многословна, а опрощението на всички грехове — кратко и безмълвно: един поглед, една целувка — не беше необходимо повече.
Сега седят на канапето. Детето се е притиснало плътно, съвсем плътно до майка си. Ах, колко е хубаво най-после да си казал истината! Тъй ти е леко, сякаш си перце! Трябва да се притиснеш хубаво до майка си, за да не литнеш!
— Две отракани девойчета сте ми станали вие! — казва майка й.
Луиза се киска от гордост. (Във всеки случай тя още не е издала една тайна: че във Виена, както беше писала уплашено Лоте, имало отскоро някаква си госпожица Герлах!)
Майка й въздъхва.
Луиза я гледа загрижено.
— Е, да — казва майка й, — обмислям какво трябва да правим сега! Нима можем да се държим тъй, като че ли нищо не се е случило?
Луиза клати отрицателно глава.
— На Лотхен положително и е много мъчно за теб и за в къщи; А нали и на тебе за нея, мамичко?
Майка й кимва.
— На мен също — признава детето, — за Лотхен и…
— И за баща ти, нали?
Луиза кимва. Енергично и същевременно плахо.
— Да знаех поне защо Лотхен не пише вече?
— Да — промълвя майка й. — Много се тревожа.
Десета глава
Междуградски разговор с Мюнхен. Спасителната дума. Сега вече и Рези не може да се оправи. Две места в самолета за Виена. Пеперл е като ударен от гръм: Който подслушва на вратите, излизат му цицини. Господин диригентът не спи в дома си и му иде нежелан гост.