След като се посъвзех, запитах: „Добре, мили хора, защо тогава не пращате на училище и двамата?“ А бащата ми отговори: „Бедни сме, господин учителю, двете момчета общо имат само едни прилични дрехи.“
Съпружеската двойка Палфи се смее. Господин Килиан се усмихва. Луиза виква:
— Отлична идея! И ние ще правим така!
Господин Килиан им се заканва с пръст:
— Само да посмеете! Госпожица Гстетнер и госпожица Брукбаур и без това ше виждат достатъчно зор да ви различават!
— И особено — казва въодушевено Луиза — когато се срешим еднакво и си разменим местата!
Господин диригентът се хваща с ръце за главата и изобщо си дава вид, че е отчаян. — Ужасно! — казва той. — А какво ли ще стане по-нататък, когато пораснете и станете млади дами и някой поиска да се ожени за вас?
— Понеже изглеждаме еднакво — казва замислено Луиза, — сигурно ще се харесаме на един и същи мъж!
— А и на нас положително ще ни хареса един и същи! — извиква Лоте. — Тогава просто и двете ще се оженим за него! Това е най-доброто разрешение. Понеделник, сряда и петък аз ще бъда негова жена! А вторник, четвъртък и събота ще бъде ред на Лоте!
— И ако той случайно не ви накара някога да смятате, изобщо няма да забележи, че има две жени! — казва със смях господин диригентът.
Господин, директорът Килиан се надига от мястото си.
— Горкичкият — казва той съчувствено.
Госпожа Палфи се усмихва:
— Все пак в разпределението има и нещо хубаво. В неделя ще бъде свободен.
Междучасие е, когато новата, по-точно обновената съпружеска двойка минава заедно с близнаците през училищния двор. Стотици малки момиченца се блъскат и биват блъскани. Всички се дивят на Лукза и Лоте.
Най-сетне Труде успява да си пробие с юмруци път до близначките. Тя поглежда задъхано ту едната, ту другата.
— Е! — казва тя най-напред. След това обидено се обръща към Луиза. — Първо ми забраняваш да говоря за това тук, в училище. А сетне вземате и просто идвате!
— Аз ти забраних! — поправя я Лоте.
— Сега вече спокойно можеш да разправяш на всички! — казва снизходително Луиза. — Защото от утре нататък ще идваме и двете!
След това господин Палфи си пробива като ледоразбивач път през навалицата и превежда семейството си през училищната порта.
В същото време Труде става жертва на всеобщото любопитство. Завличат я на клона на една круша. Оттам тя обажда на тълпата момиченца всичко, каквото знае.
Звънецът бие. Междучасието е свършило. Класните стаи са празни. Учителките отиват до прозорците и възмутено втренчват погледи надолу към училищния двор. Училищният двор е препълнен.
Учителките рахълтват в стаята на директора и се оплакват в хор.
— Седнете, госпожи! — казва той. — Разсилният току-що ми донесе новия брой на „Мюнхенско илюстровано списание“. Първата му страница представлява интерес за нашето училище. Моля ви, госпожице Брукбаур.
Той й подава списанието.
И ето че и учителките също като малките момиченца на двора забравят, че междучасието отдавна е свършило.
Елегантна както всякога, госпожица Ирена Герлах стои близо до операта, вторачила смутено поглед в първата страница на „Мюнхенско илюстровано списание“, дето е дадена снимка на две момиченца с плитки. Но като вдига очи, тя се вторачва още повече. Защото на кръстопътя спира такси, а в таксито седят две малки момиченца с един господин, когото тя познава добре, и една дама, с която тя никога не би желала да се запознае.
Лоте ощипва сестра си.
— Гледай! Ей там, отсреща!
— Ау! Какво има?
Лоте шепне тъй, че едва се чува:
— Госпожица Герлах!
— Къде?
— Вдясно! Онази с голямата шапка и с вестника в ръката.
Луиза поглежда изкосо нататък към елегантната дама.
Много й се иска да й изплези тържествуващо езика си.
— Какво ви става на вас двете?
Дявол да го вземе, дали мама не е забелязала нещо?
Тогава за щастие от автомобила, който чака до таксито, се навежда една достолепна стара дама. Тя подава на мама едно илюстровано списание и казва усмихнато:
— Мога ли да ви направя един подходящ подарък?
Гбспожа Палфи взема илюстрованото списание, Поглежда първата страница, усмихнато благодари и подава вестника на мъжа си.