Лоте колебливо поклаща глава.
— Не, аз седях отляво. Или не?
Двете проточват шии нагоре към снимката.
— Е-е-е, сами не знаете коя коя е! — виква извън себе си Рези и избухва в смях.
— Да, ние самите действително не знаем! — казва възхитено Луиза.
И трите прихват да се смеят тъй, че смехът им долита чак до съседния апартамент.
Оттатък една жена пита поизплашена:
— Ами ще можеш ли да работиш при такъв шум?
Той отива до рояла, отваря капака му и казва:
— Само при такъв шум ще мога да работя!
И докато смехът оттатък затихва, той изсвирва на жена си дуета в ми-мажор от детската опера, който се чува чак до кухнята на съседното жилище. Там трите работят колкото може по-тихо, за да не изпуснат нито звук.
Когато песента заглъхва, Лотхен пита смутено:
— Как е то всъщност, Рези? Щом татко и мамичка сега отново са заедно, Луиза и аз можем да имаме още братя и сестри, нали?
— Да, разбира се! — заявява уверено Рези. — Искате ли да имате?
— Разбира се! — казва енергично Луиза.
— Момчета или момичета? — осведомява се небрежно Рези.
— И момчета, и момичета! — казва Лоте. А Луиза виква от все сърце:
— И все близнаци!