Сега госпожица Улрика седи на поляната и чете чудесен роман, в който на всяка страница се говори за любов. Понякога тя отпуска книгата и унесени мисли за господин Радмахер, дипломирания инженер, който живее под наем у леля й. Той се казва Рудрлф. Ах, Рудолф!
През това време Луиза, играе с приятелките си на народна топка. Но не и е до играта. Често се оглежда, като че ли търси някого, а не може да го намери.
Труде я пита:
— Кога все пак ще отхапеш носа на новачката, а?
— Не бъди толкова тъпа! — отвръща Луиза.
Кристина изненадано я поглежда.
— Охо! А пък аз мислех, че й имаш зъб.
— Та аз не мога да отхапвам носа на всекиго, комуто имам зъб — обяснява Луиза хладно. И добавя: — Освен това нямам и зъб.
— Но нали вчера й имаше? — настоява Щефи.
— И то какъв зъб! — допълва Моника. — На вечеря я ритна по крака под масата тъй, че тя едва не ревна с глас!
— Ето на — заявява Труде с явно задоволство.
Перушината на Луиза настръхва.
— Ако не престанете веднага — виква тя гневно, — и вашите крака ще пострадат!
При тези думи се извръща и офейква.
— Тя самата не знае какво иска — казва Кристина и свива рамене.
Лоте седи сама на поляната с венче от цветя в скута и плете още един венец. В този миг някаква сянка пада върху престилката й.
Тя вдига очи.
Пред нея е застанала Луиза и смутено и нерешително пристъпва от крак на крак.
Лоте се решава на една лека усмивка. Едва забележима, всъщност забележима само с увеличително стъкло.
Луиза облекчено отвръща на усмивката й.
Лоте вдига в ръка венеца, който току-що е свила, и плахо пита:
— Искаш ли го?
Луиза се отпуща на колене и развълнувана отговаря:
— Да, но само ако ти ми го сложиш на главата!
Лоте поставя венеца върху къдриците й. След това кимва доволно и додава:
— Прекрасно!
И ето, сега двете еднакви момиченца са седнали едно до друго на поляната, съвсем самички, мълчат и предпазливо се усмихват.
След малко Луиза въздъхва тежко и пита:
— Сърдиш ли ми се още?
Лоте поклаща отрицателно глава.
Луиза гледа към земята и бързо казва:
— Всичко стана толкова неочаквано! Автобусът! И после ти! Такъв ужас!
Лоте кимва.
— Такъв ужас! — повтаря тя. Луиза се привежда напред.
— А пък всъщност е страшно забавно, нали?
Лоте се взира смаяно в нейните весело бляскащи очи. „Забавно ли?“
След това тихо запитва:
— Имащ ли братя или сестри?
— И аз нямам — казва Лоте.
Двете са се промъкнали в умивалнята и сега стоят пред голямото огледало. Лоте усърдно се мъчи да приглади къдриците на Луиза с помощта на гребен и четка.
Луиза вика „ау“ и „ой“!
— Ще; млъкнеш ли? — кара й се престорено строго Лоте. — Когато мамичка ти прави косите на плитки, не бива с да плачеш.
— Но аз си нямам мамичка! — ръмжи Луиза. — Затова, ау, затова съм такова кресливо дете, както казва баща ми.
— А той никога ли не те пошляпва отзад? — разпитва обстойно Лоте, като почва да плете плитките.
— Ами! Той толкова ме обича! Как ще ме бие!
— Тези две неща нямат нищо общо едно с друго! — забелязва премъдро Лоте.
— А на това отгоре умът му е зает с разни други неща.
— Достатъчно е едната му ръка дае свободна.
Двете прихват да се смеят.
Ето че плитките на Луиза са готови и двете деца с пламнал поглед се взират в огледалото. Лицата им сияят като коледни елхи. В огледалото се оглеждат две съвършено еднакви момичета! От огледалото ги гледат две съвършено еднакви момичета!
— Като сестри! — пошепва въодушевено Лоте. Еква обедният гонг.
— Ех, че весело ще бъде! — виква Луиза. — Тръгвай! Двете напускат тичешком умивалнята. И се държат за ръце.
Другите деца отдавна са насядали. Само местата на Луиза и Лоте са още празни.
И ето вратата се отваря и се появява Лоте. Тя сяда без колебание на стола на Луиза.
— Слушай — предупреждава я Моника. — Това място е на Луиза. Спомни си за глезена си!
Момичето само свива рамене и започва да се храни.
Вратата се отваря наново и… ха, дявол да го вземе! — Лоте, цяла-целеничка, влиза още веднъж! Без да променя изражението на лицето си, тя се запътва към последното празно място и сяда.
Другите момичета на масата зяпват от почуда. А ето че и децата от съседните маси започват да гледат нататък Наскачват от местата си и се натрупват около двете Лоти.