— Чакайте да ви върна! — вика жената.
Но децата не я чуват вече. Тичат, сякаш от това зависи животът им.
— Какво ли са намислили тия малки гъски? — промърморва жената.
Сетне тя се прибира в къщи. Старото ловджийско куче се потътря подире й.
В детското летовище Лоте рови нервно в шкафа си. Измъква изпод купчината бельо една снимка и я подава на Луиза, която трепери с цялото си тяло.
Луиза поглежда боязливо и страхливо снимката. Сетне погледът и се прояснява. Очите й буквално се впиват в женския образ.
Лицето на Лоте е обърнато в очакване към лицето на другото момиченце.
Съкрушена от огромното щастие, Луиза отпуща снимката надолу и блажено кимва. След това я притиска буйно до себе си и прошепва:
— Моята майка!
Лоте обвира с ръка шията на Луиза.
— Нашата майка!
Две малки момиченца се притискат плътно едно до друго. Зад тайната, която току що им се е разкрила, се таят нови загадки, други тайни.
Из сградата проехтява гонгът. Със смях и шум се спускат надолу по стълбите деца. Луиза посяга да остави снимката обратно в шкафа. Лоте казва:
— Подарявам ти я!
Госпожица Улрика е застанала в кабинета пред писалището на ръководителката и от вълнение на двете й бузи са се изписали яркочервени кръгли петна.
— Не мога вече да тая това в себе си! — извиква тя. — Трябва да ви се доверя! Да знаех само какво би трябвало да сторим!
— Е, е — казва госпожа Мутезиус, — какво ви тежи на сърцето, мила?
— Те съвсем не са астрологични близнаци!
— Кои? — пита с усмивка госпожа Мутезиус. — Английският крал и шивачът ли?
— Не! Луиза Палфи и Лоте Кьорнер! Проверих в приемната книга. И двете са родени на един и същи ден в Линц! Това не може да бъде случайност!
— Навярно не е случайност, мила. И аз вече мислих по този въпрос.
— Значи вие знаете? — пита госпожица Улрика и разтваря широко уста, за да си поеме дъх.
— Разбира се! След пристигането на малката Лоте аз я запитах за данните и и ги вписах в книгата; след това ги сравних с рождения ден и родното място на Луиза. Това беше съвсем естествено, нали?
— Да, да. Ами какво ще стане сега?
— Нищо.
— Нищо ли?
— Нищо! И ако не държите устата си затворена, ще Ви отрежа ушите, мила.
— Но…
— Никакво, „но“! Децата не подозират нищо. Те се фотографираха и ще изпратят снимките у дома. Ако по този начин работата се разнищи, добре! Но вие и аз не бива да играем ролята на съдбата. Благодаря ви за прозорливостта, мила. А сега ми изпратете готвачката.
Докато напуска кабинета, изражението върху лицето на госпожица Улрика не е много умно.
Впрочем противното би било нещо съвсем ново за нея.
Трета глава
Откриване на нови континенти. Загадка след загадка. Разделеното на две име. Една сериозна снимка и едно весело писмо. Родителите ца Щефи се развеждат. Бива ли да се разполовяват децата? Времето минава. То си знае само това.
Взеха ли двете момиченца снимките си от господин Айпелдауер в селото? Отдавна! Осведоми ли се любопитно госпожица Улрика дали са изпратили снимките по домовете си? Отдавна! Кимнаха ли Луиза и Лоте с глави и казаха ли „да“? Отдавна!
И също така отдавна същите тези снимки, разкъсани на мънички парченца, лежат на дъното на тъмнозеленото Бюлзее край Зеебюл! Децата излъгаха госножица Улрика! Те искат да запазят своята тайна за себе си! Двете искат да я потулят и може би пак двете да я извадят наяве! А онзи, който се приближи прекалено много до техните тайни, бива най-безогледно излъгван. Инак не може. Дори Лотхен не чувствува угризение на съвестта. А това значи много.
В последно време двете са се залепили като репеи една за друга. Труде, Щефи, Моника, Кристина и останалите момиченца понякога се сърдят на Луиза — ревнуват Лоте. Но каква полза от това? Никаква! Къде ли са се заврели й сега?
Заврели са се в гардеробната. Лоте изважда от шкафа си две еднакви престилки, дава на сестра си едната от тях и докато си връзва втората, казва:
— Мама купи тия престилки от „Берлингер“.
— Аха — прекърва я Луиза. — Това магазинът, на улица „Нойхаузер“ до… как се казваше портата?.
— Карлова порта!
— Да, до Карловата порта!
Всяка от двете знае вече доста добре какви са навиците, съученичките, съседите, учителките и жилището на другата! Всичко, свързано с мама, е тъй страшно важно за Луиза! А Лоте просто умира да научи всичко, абсолютно всичко, което сестра й знае за татко! По цели дни те не говорят за нищо друго. А и вечер с часове шушукат в леглата си. Веяко открива друг, нов континент. Онова, което техният детски небосвод е обгръщал досега, е било, както неочаквано се оказа, само половината от света им!