Пълнени палачинки, какво ужасно нещо! Тайнствените тетрадки. Пътят до училище и целувки за „лека нощ“. В ход е едно съзаклятие. Градинското увеселение като генерална репетиция. Сбогом на Зеебюл край Бюлзее.
Ваканцията клони към своя край. Купчините чисто бельо в шкафовете са се стопили. Тъгата, че скоро ще трябва да се напуска детското летовище, и радостта; от завръщането у дома нарастват равномерно.
Госпожа Мутезиус подготвя малко прощално увеселение. Бащата на едно от момиченцата, собственик на магазин, е изпратил голям сандък с лампиони, гирлянди и много други неща. Сега прислужничките и децата са се заели усърдно да почистят верандата и градината, както е редно. Мъкнат от дърво на дърво леки стълби, закачват сред шумата пъстри фенерчета, промушват от клон на клон гирлянди и приготовляват томболата на една дълга маса. Други пишат на малки листчета печеливши номера. Първа главна печалба: чифт летни кънки със сачмени лагери!
— Но къде са къдриците и плитките? — пита госпожица Улрика.
(Тъй наричат напоследък Луиза и Лоте.)
— Ох, те ли! — казва Моника неодобрително. — Сигурно пак седят някъде в тревата и си държат ръцете, за да не ги отвее вятърът!
Близначките не седят някъде в тревата, а в градината на лесничейството. И не се държат за ръцете — нямат никак време за това, — а са разтворили пред себе си малки тетрадки, хванали са в ръце моливи и тъкмо в момента Лоте диктува на Луиза, която усърдно драще.
— Мама обича най-много супа от фиде с говеждо месо. Говеждото месо ще взимаш от месаря Хубер. Четвърт кило, с ребра; хубаво прошарено, с тлъстина.
Луиза вдигна глава.
— Месарят Хубер, ъгълът на улица „Макс Емануел“ и на улица „Принц Ойген“ — издекламирва тя.
Лоте кимва доволна.
— Готварската книга е в кухненския шкаф, в най-долното чекмедже, съвсем в ляво. А в книгата са всички рецепти, които мога да готвя.
Луиза записва:
„Готварската книга в кухненският шкаф…най-долното чекмедже…съвсем вляво…“
После се облакътява и казва:
— Дяволски ме е страх от готвенето! Но може би ако първите дни не тръгне както трябва, ще мога да кажа, че през ваканцията съм забравила да готвя, а?
Лоте кимва колебливо.
— Освен това ако нещо не върви, можеш веднага да ми пишеш. Всеки ден ще ходя на пощата и ще питам не е ли пристигнало нещо!
— И аз — казва Луиза. — Но пиши по-често! И яж здравата в „Империал“! Татко винаги толкова се радва, когато ми се услажда!
— Глупавото е, че най-много обичаш палачинки! — мърка Лотхен. — Ех, няма що! Но бих предпочела телешки шницел и гулаш!
— Ако още първия ден изядеш три или четири, или пет палачинки, после можеш да кажеш, че си си отяла за цял живот — предлага Луиза.
— Става! — отвръща сестра й, макар че и се повдига още при самата мисъл за пет палачинки. Какво да прави, като никак не ги обича!
Сетне двете пак се надвесват над тетрадчиците си и на смени изслушват имената на съученичките си, реда за сядане в клас, навиците на учителката и точния път до училището.
— На тебе е по-лесно с пътя до училището, — казва Луиза. — Просто ще кажеш на Труде да дойде да те вземе първия ден. Тя понякога идва. И тогава ще си ходиш спокойничко след нея и ще запомниш улиците и разните там подробности.
Лоте кимва. Но внезапно се изплашва.
— Как не съм ти казала още… Не забравяй, когато мама те слага да спиш, да я целунеш за „лека нощ“!
Луиза гледа съсредоточено пред себе си.
— Няма нужда да го записвам! Това положително не ще забравя!
Забелязахте ли какво се заплита? Близначките все още не искат да кажат на родителите си че знаят всичко. Не искат да заставят татко и мама да взимат решения. Долавят, че нямат право за това. И се страхуват, че решенията на родителите могат да разрушат пак — тутакси и веднъж, завинаги — тъй отскорошното им сестринско щастие. Ала сърчицата им не могат да се примирят и с другото: да се завърнат там, отгдето са дошли, сякаш не се е случило нещо! Да продължат да живеят сред оная половина от живота, която родителите им са определили, без да ги попитат! Не! Накратко казано, в ход е едно съзаклятие! Ето как изглежда фантастичният им план, породен от копнеж и от жажда за приключения: двете ще разменят по между си дрехите, прическите, куфарите, престилките и съществуванието си. Със скромни плитки (а и иначе скромна, доколкото може) Луиза ще се „върне“ при мама, която познава само от една снимка! А Лоте, с разпуснати коси и колкото може по-весела и игрива, ще отпътува при татко във Виена!
Подготовката за предстоящото приключение е изчерпателна. Малките тетрадки са изпълнени от край до край с бележки. Ако загазят или пък се случат важни, непредвидени събития, ще си пишат „до поискване“.