Може би в края на краищата, като внимават хубаво и двете, ще им се удаде дори да разгадаят защо родителите им живеят разделени. И може би след това, през някой хубав, чудно хубав ден, те пак ще бъдат заедно и заедно с двамата си родители… но за това не смеят още дори да помислят, камо ли да говорят.
Градинското увеселение в навечерието на отпътуването е определено за генерална репетиция. Лоте се явява като къдрокоса, палава Луиза, Луиза — с плитки като послушна Лоте.
И двете играят отлично ролите си. Никой не забелязва нищо! Дори Труде, съученичката на Луиза от Виена!
И двете умират от удоволствие, като се викат една друга със собствените си разменени имена. Лоте скача и се премята от радост. А Луиза се преструва на тиха и кротка — същинска божа кравичка.
Лампионите блестят сред лятната тъма на дърветата Гирляндите се полюшват във вечерния вятър. Увеселението и ваканцията клонят към своя край. След томболата се раздават печалбите. Щефи, горкичката, печели първата награда — летните кънки със сачмени лагери. (По-добре малка, отколкото никаква утеха!)
Накрая, верни на ролите си, всяка от двете сестри заспива в леглото на другата и от вълнение и двете сънуват небивалици. Лоте например е посрещната на перона на Виенската гара от една снимка на баща си, по-голяма от човешки ръст. А до снимката, с бяла шапка на главата, стои хотелиерският готвач с цяла количка палачинки, над които се издига пара — бррр!
На другата сутрин, още в ранни зори, в железопътната станция Егерн, близо до Зеебюл край Бюлзее, влизат два влака, които идват от съвсем противоположни посоки. Десетки момиченца нахълтват с писукане в клетата.
Лоте се надвесва през прозореца. От един прозорец на другия влак маха Луиза. И двете се стараят с усмивки да си вдъхнат смелост. Сърцата туптят. Все повече ги завладява треска, сякаш са млади артисти пред първото си представление. И ако сега локомотивите не съскаха и не пухтяха вече, може би момиченцата в последния миг щяха…
Но не, думата има разписанието на влаковете. Началник-гарата издига своя жезъл. Влаковете потеглят едновременно.
Детски ръце махат за сбогом.
Лоте заминава като Луиза за Виена.
А Луиза — като Лоте за Мюнхен.
Пета глава
Едно дете седи на куфар. Самотните чичковци от „Империал“. За Пеперл и за безпогрешния инстинкт на животните. „Луиза“ пита може ли да маха с ръка в операта. Аритметични грешки в домакинската книга. На Шърлей Темпьл не позволявали да гледа собствените си филми. Сложният душевен живот на господин диригента Палфи.
Мюнхен. Главната гара, шестнадесети перон.
Локомотивът спира и се мъчи да си поеме дъх. Сред потока от пътници са се образували островчета от посрещачи. Малки момиченца се хвърлят на шиите на сияещите си родители. От щастливо и задушевно бърборене хората забравят, че съвсем не са у дома, а още едва на гарата.
Но все пак постепенно перонът се опразва.
И накрая там остава едно-единствено дете, едно дете с плитки и панделки. До вчера то имаше къдрици. До вчера се казваше Луиза Палфи.
Най-сетне момиченцето сяда на куфара си и здраво стисва зъби. Не е детска игра това — да чакаш на гарата на някакъв чужд град майка си, която познаваш само по снимка и която не идва!
Госпожа Луизалоте Палфи, по баща Кьорнер, която от шест години и половина (след развода си) отново се казва Луизалоте Кьорнер, се е забавила в издателството на „Мюнхенско илюстровано списание“ — гдето работи като фоторедактор — поради новопристигналия материал за актуалните страници.
Най-сетне тя успява с мъка да вземе такси. Най-сетне се сдобива с перонен билет. Най-сетне стига тичешком до перон 16.
Перонът е празен.
Не! Съвсем, съвсем в дъното, на един куфар е седнало някакво дете! Младата жена се понася по перона вихрено като пожарникарска кола!
Коленете на малкото момиченце, седнало на куфара, се разтреперват. Неподозирано чувство завладява детското сърце. Тази млада, засияла от щастие, тази истинска, вихрена, жива жена — та това е мама!
— Мамо!
Луиза се спуска срещу жената и с разперени ръце се хвърля на шията й.
— Моето малко къщовниче! — шепне през сълзи младата жена. — Най-сетне, най-сетне си пак при мен!
Мъничката детска уста страстно целува мекото й лице, нежните й очи, устните, косата елегантната й шапчица. Да, дори шапчицата!
Както в ресторанта и бирхалето, тъй и в кухнята на хотел „Империал“ във Виена владее доброжелателно вълнение. Любимката на постоянните посетители и на служещите, дъщерята на оперния диригент Палфи, отново е тук!