Срещнал безизразните очи на Винс, Чарли умолително се обърна към Дани.
После Винс го фрасна с револвера. Ударът попадна в лявата му скула, малко под окото. Дани беше сигурен, че Чарли ще се строполи на пода, ще вдигне ръце пред лицето си и ще започне да стене. Но вместо това дебелакът нададе дрезгав вик и сграбчи Винс за гърлото.
Лудо копеле. Абсолютна откачалка! Без да обръща внимание на револвера, Чарли стисна с огромните си лапи шията на Винс и започна да го души. Явно това беше причината за заповедта на мистър Б. да дойда тук, помисли си в един момент Дани. Той очевидно е очаквал безумната реакция на тоя тъпак.
Винс заби револвера в черепа на Чарли, но без никакъв видим ефект. Маниакът явно не усещаше болка. Дани направи безуспешен опит да откъсне пръстите му от гърлото на Винс, после се метна на гърба му и започна да го души, успял да промуши ръка под дебелия му врат. В резултат лицето на Чарли се наля с кръв и започна да посинява, също като лицето на Винс.
После изтрещя изстрел.
Първата му мисъл беше, че е извадил късмет, защото куршумът заседна в дебелото туловище на Чарли и не стигна до него. Втората беше, че Винс едва ли е искал да го застреля. Длъжниците не се убиват. Не, Винс решително не искаше да го убие. Вероятно беше изпаднал в паника, че Чарли ще го удуши. Или не беше изпаднал в паника, а просто беше бесен на смахнатия дебелак, който си беше позволил да го унижи. И пръстът му беше натиснал спусъка…
— Какво направи, да те вземат мътните?! — изкрещя Дани, забил поглед в проснатия на пода Чарли, чиято бяла фланелка бързо почервеняваше.
Винс не отговори. Просто стоеше и разтриваше гърлото си. Очите му гледаха револвера, сякаш той беше виновен за случилото се.
После Дани видя как Чарли се разтърсва в конвулсии и умира.
Винс не го беше прострелял в корема, а в сърцето.
— Да се махаме оттук! — изръмжа Винс.
— Пресвети боже! — прошепна Дани, неспособен да отдели очи от тялото на Чарли.
— Хайде! — нетърпеливо извика Винс, обърна се и хукна навън.
Когато Дани излезе на площадката, Винс вече беше един етаж по-долу. Понечи да го последва, но после — един господ знае защо! — извади носната си кърпа и посегна да затвори вратата с внезапно появилото се намерение да не оставя отпечатъци. Това беше голямата му грешка.
Вратата на съседния апартамент се отвори в мига, в който приключи операцията и се обърна. Озова се очи в очи с ниска дебела жена със сплескан нос и сива коса, вдигната на кок. Полякиня или германка, машинално си помисли той. Яка и жилава като слон. Гледаха се в продължение на две безкрайно дълги секунди, после отдолу прозвуча ядосаният вик на Винс:
— Хайде, Дани!
Само това липсваше — да ме повикаш и по име!
Дани отмести поглед от лицето на полякинята и хукна надолу по стълбите. Но Винс не беше свършил.
— Демарко! — изрева той. — Размърдай си задника!
Жената беше излязла на площадката и гледаше след него.
3
Телефонът иззвъня в момента, в който Джо Демарко протягаше ръка към топката на бравата.
Преди двайсетина минути секретарката на Махоуни го събуди с новината, че трябва веднага да се яви при шефа. Той взе бърз душ, прескочи бръсненето и облече бяла риза с тъмен костюм. Вратовръзката можеше да върже в таксито на път за Капитолия, пак там щеше да влезе в действие и електрическата самобръсначка.
Отначало реши да не отговаря на повторното звънене, но после му хрумна, че секретарката може би се обажда, за да отмени срещата. Поне половината от досегашните му срещи с Махоуни бяха отменяни по подобен начин.
— Ало? — вдигна слушалката той.
— Джо, аз съм.
Демарко загуби дар слово. Дишането му изведнъж се затрудни. Гласът принадлежеше на бившата му съпруга. Не беше я чувал почти две години, а не беше мислил за нея… Колко? Може би цяла седмица.
— Какво искаш, Мари? — успя да се овладее той. Зададе въпроса равнодушно, надявайки се в него да проличи и необходимата доза омраза. Но някъде дълбоко в душата му трепна надеждата, че тя се обажда, за да се върне при него. Това, разбира се, беше абсурдна мисъл. Два пъти по-абсурдна, защото изобщо я беше допуснал в главата си.
— Имам нужда от помощта ти, Джо.
— От помощта ми ли? За какво?
— Заради Дани, Джо. Изпаднал е в беда, голяма беда. Не знаех към кого друг да се обърна.
Е, това вече беше прекалено! Бившата му съпруга действително беше най-суетното и егоистично същество, което познаваше! И не беше особено умна, ако трябваше да бъде откровен. Но въпреки това не можеше да повярва, че поиска помощта му точно за Дани!