Към заплахата за убийство на любовницата на Халид, те показали снимки на двете му деца, снимани пред училището им. Казали му, че ако не изпълни задачата, ще убият и тях.
Преди да се качи в самолета, Юсеф успял да говори с приятелката си и да се увери, че е жива. Ранди му пробутал същия номер, с който преметнал Реза Зариф — жената нямало да пострада, тъй като никога не била виждала лицата им.
— Но въпреки това са я убили, нали? — попита Кларк.
— Страхувам се, че да — кимна Пю. — Като преди това малко са я поизнасилили, за да прилича на обикновено криминално престъпление.
— Почивка, Джубал! — скочи Майрън Кларк. — Страхувам се, че ако не спрем за известно време, просто ще ти размажа физиономията!
Държаха Пю в една хижа в Куонтико, насред гората. Кларк винаги беше мечтал да се сдобие с такъв прекрасен парцел. Наоколо цареше идилично спокойствие, никой не би допуснал, че на това място е затворен изверг като Джубал Пю. Кларк напълни дробовете си с чистия боров въздух. Бузите му бързо се зачервиха от студа. След известно време извади телефона си, набра номера на един колега и го помоли да събере информация за смъртта на Атина Уорнър. Остана навън още пет-шест минути просто за да се увери, че няма да удуши Пю.
— Добре, а сега ми кажи какво направихте с Мустафа Ахмед — промърмори той, след като отново се настани зад бюрото.
— Кой? — вдигна вежди Пю.
— Шофьорът на такси. Онзи, който се опита да взриви Капитолия.
— Аха, този ли? Трудно запомням шибаните им арабски имена.
Кларк бавно изпусна въздуха от дробовете си.
— Пю! Заклевам се, че ако не покажеш поне малко респект към хората, които си убил, аз ще…
— Извинявай де! Не знаех, че са ти били приятели. Освен това никого не съм убивал.
Кларк само поклати глава и му направи знак да продължава.
И в този случай използвали същия сценарий: отвлекли Мустафа и племенницата му, а след това го предупредили, че ако не се появи пред Капитолия опасан с експлозиви и да се държи така, сякаш ще ги взриви, момичето ще бъде убито. За всеки случай щели да ликвидират майка й и по-малкия й брат.
Изминаха няколко дълги секунди, преди Кларк да осъзнае какво му казва Пю.
— Сякаш ще ги взриви? — вдигна глава той. — Какво значи това?
— Джоунс държеше да кажем на тези хора, че всъщност няма да убиват никого. Онзи Юсеф трябваше да се опита да отвлече самолета. Да вкара пластмасовия пищов в кабината и да го размаха. Същото важеше и за таксиджията. Той трябваше да препаше експлозивите и само да ги покаже на охраната. Уверихме го, че няма да избухнат.
В това има някакъв смисъл, каза си Кларк. Ако на него му предложеха да взриви Капитолия и да парализира правителството на страната, за да спаси живота на близките си, той щеше ли да го направи? На този въпрос нямаше отговор. Но ако му бяха казали да жертва себе си, за да спаси семейството си, решението щеше да е по-лесно. Сега разбра всичко. И в трите случая с американските мюсюлмани те предварително са знаели, че ще бъдат убити, преди да сторят зло на други хора. А може би не са знаели дори и това. Разбира се, това не се отнася за Реза Зариф, който е бил наясно, че самолетът му ще бъде свален. Но другите двама може би не са подозирали, че ще бъдат ликвидирани. На Юсеф са казали да направи опит за отвличане на самолета, а Мустафа е знаел, че бомбите около кръста му няма да избухнат.
— А защо твоите хора не убиха племенницата на Мустафа? — попита той. — Преди това са убили семейството на Зариф и приятелката на Халид.
— Защото Джоунс каза да не я докосват.
Логично, въздъхна Кларк. Щом Аниса Азис бе жива, никой не можеше да твърди, че Мустафа е бил принуден да извърши терористичния акт. Джоунс правилно е разчитал, че от страх тя няма да проговори. А в случая с приятелката на Халид никой нямало да свърже смъртта й с него.
— Ранди беше бесен — ухили се Пю. — Да не може да забие едно младо и сочно парче, съблечено чисто голо! — Усмивката му се разшири. — Но после ми призна, че все пак й пъхнал един пръст!
В следващия миг десният юмрук на Кларк размаза носа на затворника. Не знаеше дали го е счупил, но изобщо не му пукаше. Човек не може да се тревожи от неща, за които не му пука.
Първият разпит на Джубал Пю завърши с топчета памук в ноздрите му. Майрън Кларк щеше да го разпитва още няколко дни поред, задавайки му едни и същи въпроси, на които очакваше да получи едни и същи отговори. В момента обаче разговаряше със старши агент Мерил Фицсимънс от ФБР, който отговаряше за терористичните атаки и имаше на разположение пет хиляди щатни служители. Предшественикът на Фицсимънс беше наскоро уволнен, тъй като не бе успял да установи, че зад последните нападения стои Пю, а не Ал Кайда.