Единственото удовлетворение на Фицсимънс до момента беше обискът на къщата на Линкълн. Агентите на ФБР буквално я обърнаха с хастара навън въпреки заплахите на Грийн, че ще ги съди за нанесени щети. В края на краищата Фицсимънс работеше за правителството на Съединените щати и изобщо не му пукаше как то щеше да удовлетвори претенциите на Грийн — дори и да се наложеше да удвои националния дълг, за да изплати щетите. Фицсимънс имаше повод да се усмихне, когато ставаше въпрос за пари. Линкълн плащаше на Грийн около шестстотин долара на час. Силно се надяваше мръсникът да обяви фалит до края на разследването срещу него.
За съжаление няколко месеца по-късно, след хиляди работни часове на неговите агенти, Фицсимънс не успя да обвини Оливър Линкълн в абсолютно никакво закононарушение. Този човек беше действал изключително предпазливо. Не бяха установени никакви негови връзки с Кенет Доблър и Идит Бакстър, нито пък с други хора, които са му плащали. Нямаха успех и в издирването на убийците на сенатор Бродрик и на полицая от охраната на Капитолия, който беше застрелял Мустафа Ахмед. Фицсимънс дори не успя да арестува проклетия въздушен шериф, убил Юсеф Халид, въпреки доказаната информация, че някой го бе предупредил с кой самолет ще пътува похитителят.
Да, пенсията ставаше все по-примамлива за специален агент Мерил Фицсимънс.
63
— Пристигнахме, Стив. Това е новият ти дом.
Стив. Джубал Пю все още не можеше да свикне с това име. Както и с факта, че вместо в имението от около 160 хектара в долината Шенандоа, той щеше да живее в някакъв къмпинг за каравани в град Виктор, щата Монтана. Всъщност дори не във Виктор, а някъде в околностите му. Вече мразеше Монтана, мразеше и караваната, в която трябваше да живее.
Мразеше и това местно ченге, което, по силата на непонятна традиция, се наричаше маршал. За него маршалът трябваше да прилича на актьора Сам Елиът — сух и висок, с тънки мустачки и каубойски ботуши. Но този, който го придружи до Виктор и го запозна с Програмата за защита на свидетелите, беше полуплешив дебелак, който би трябвало да продава застраховки. На всичкото отгоре носеше и очила. Само ако покажеше значката си, човек щеше да разбере, че е ченге. Но докато стъпи на краката си, Джубал трябваше да остане във Виктор. Без да е сигурно, че това някога щеше да се случи. До известна степен той беше доволен, защото никога нямаше да забрави погледа на Ранди в съдебната зала, когато даде показания срещу него. Всъщност преместването му тук беше дяволски добра идея. Защото Ранди имаше стотина братовчеди, които бяха не по-малко свирепи от него. И ако някой от тях разбереше къде се бе скрил…
— Е, добре, Стив — обади се маршалът. — Време е да се представиш на новия си шеф.
— Това ли е най-доброто, което успяхте да ми осигурите? — изръмжа Джубал. — Някакъв шибан склад за скрап?
— Ти не притежаваш никакви професионални умения, Стив. Ако не броим познанията ти в производството на метамфетамин. Но новият шеф ще ти хареса, обещавам ти. Казаха ми, че е стар индианец, едър като кон, и че ненавижда хората с бял цвят на кожата.
64
В първия ден на прекрасния месец май на Махоуни му пареше под задника.
След отхвърлянето на проектозакона на Бродрик събитията се развиваха сравнително добре — той спечели повечето от политическите битки, които водеше, приемаха се закони — и добри, и лоши. Али Зариф се закрепи след инфаркта и Махоуни позволи на фотографите да ги снимат как вечерят риба и пържени картофки в едно крайбрежно ресторантче в Бостън. Но днес, в първия ден на май, той се събуди изключително ядосан. Причината за това беше съвсем конкретна: след четири месеца и половина интензивно разследване и съдебни дела за убийството на осем невинни граждани, сред които и един американски сенатор, плюс нагли опити за корумпиране на правосъдието в затвора попаднаха само двама престъпници от Вирджиния — Харлан Роудс и Ранди Уайт.
Веднага след като се озова в кабинета си, Махоуни позвъни на директора на ФБР и го попита защо той и многобройните му подчинени не постигат никакъв напредък по отношение на арестуването на Оливър Линкълн и хората, които го бяха наели. Послуша известно време обърканите му извинения, после го нарече пълен идиот и заплаши, че ще предложи на президента коренни промени в ръководството на Хувър Билдинг, които отдавна били наложителни. После се обади на министъра на правосъдието и му каза същото — че страната се нуждае от нов обвинител, тъй като сегашният очевидно не притежава качествата да залавя и осъжда престъпниците. Затвори телефона и си наля едно питие, седна в огромното кресло и навъсено се запита на кого още да подпали задника. След като не откри никой, който действително можеше да поеме отговорност за решаването на заплетени случаи и залавяне на престъпници, той нареди да му доведат Демарко.