Ако Джон Махоуни беше нормален работодател, той без съмнение би отвърнал: Не, разбира се. За какъв ме мислиш? Но Джон Махоуни не беше нормален работодател, той не беше дори нормално човешко същество.
— Браво на теб — отвърна той. — Най-после започваш да мислиш с главата си.
— Шефът иска да притисна Линкълн на всяка цена, без да го е грижа как ще го направя — обяви Демарко.
Вместо да демонстрира изненада, Ема просто кимна.
— Наистина трябва да се направи нещо по отношение на този тип. Не можем да го оставим да се измъкне.
За разлика от Махоуни, пък и от Демарко, Ема беше привърженик на високите морални стандарти. Демарко подозираше, че моралът на някои канонизирани светци бе много по-нисък от нейния. Но ето че в случая с Оливър Линкълн тя изведнъж заставаше на страната на Джон Махоуни.
— За бога, Ема! — мрачно въздъхна той. — Какво мога да направя, да подхвърля компрометиращи материали в къщата на Линкълн?
— Не, това е незаконно — поклати глава Ема. — Имам по-добра идея.
65
Реализирането на плана на Ема започна със серия цифрови фотографии.
Първата й работа беше да изиска снимката на Джубал Пю и Оливър Линкълн, направена от Ранди Уайт в ресторанта в Уинчестър. Разбира се, тя стори това с посредничеството на Махоуни. На въпроса на ФБР защо председателят иска тази снимка той троснато отговори: „Искам я и толкоз!“ Не след дълго секретарката му изпрати въпросната снимка на електронната поща на Ема.
Следващата й стъпка беше да изпрати специален човек в Кий Уест, който да направи серия актуални снимки на Оливър Линкълн. Освен това човекът няколко пъти щракна и интериора на въпросния ресторант. Накрая, използвайки връзките си в „Уошингтън Поуст“, Ема се сдоби и със снимка на Джубал Пю, направена по време на процеса срещу Ранди Уайт.
Специалистите от ФБР потвърдиха, че лицето, с което Пю е бил заснет в ресторанта, действително е Оливър Линкълн. Но Ема използва услугите на свой експерт, който успя да изгради портрет на Линкълн — също с шапката на „Тампа Бей“, перука, фалшива брада и слънчеви очила — в същата компания и в същия ресторант. На снимката ясно се виждаше отсрещната сграда. След като внимателно разгледа снимката, Ема накара експерта си да свали слънчевите очила от лицето на Линкълн.
Седмица по-късно тя притежаваше снимката, която ФБР би желало да има. На нея съвсем ясно се виждаше лицето на Оливър Линкълн, седнал в компанията на Джубал Пю — при това точно на мястото, посочено от Пю. Фактът, че снимката бе фалшива, нямаше никакво значение, тъй като тя не възнамеряваше нито да я предава на ФБР, нито да я използва за обвинения срещу Линкълн. Снимката бе изфабрикувана поради съвсем друга причина.
Трябваше им човек, който да осъществи ужилването на Пю. Идеалният кандидат би бил държавен служител, решил да престъпи чертата. Отначало бяха склонни той да бъде самият Демарко, но после се отказаха от тази идея. Защото Джо беше роднина на Дани Демарко, а Джубал Пю би проявил подозрителност към всеки, който носи фамилията на човека, който го беше насадил.
После обсъдиха кандидатурата на Бари Кинг — приятеля на Демарко от АБН, с когото играеха софтбол. Но макар че Демарко харесваше Кинг, той не беше сигурен в способността му да доведе операцията до успешен край. Освен това Пю не познаваше Бари и вероятно нямаше да се довери за втори път на непознат.
В крайна сметка стигнаха до заключението, че им трябва човек, който има достатъчно основания да смени господарите си, но едновременно с това е познат на Пю. Така изборът им падна върху Патси Хол.
За пръв път в живота си Патси Хол беше призована да се яви в Капитолия. Такива като нея ги викаха само когато трябваше да дават показания пред някоя от подкомисиите на Конгреса. Последното й посещение беше без покана, само за да каже на онзи мръсник Демарко какво мисли за него. Но ето че отново бе тук, при това не за да дава показания, а за лична среща с председателя на Камарата на представителите. Нямаше абсолютно никаква представа защо я вика Махоуни.
В момента, в който влезе, секретарката веднага я въведе в кабинета на Махоуни. Беше го виждала само на снимки, но бързо установи, че на живо той изглежда много по-внушителен. Фотографиите акцентираха върху гъстата бяла коса, упорито вирнатата брадичка и внушителната фигура, но нямаше как да уловят дяволитите пламъчета в очите му и безцеремонния начин, по който я огледа от глава до пети. Още по-малко снимките можеха да уловят дъха на бърбън, който тя усети в мига, в който Махоуни стисна ръката й между огромните си лапи и обяви, че страшно се радва да я види.