Ема не успя да отговори, тъй като Хари изскочи от мотела и тръгна към тях.
— Не е убила полицайката — съобщи той. — Открили са я в багажника на патрулката. С лепенка на устата, по бельо, посиняла от студ и с рана на главата. В момента дори не може да каже името си.
— Можеш ли да я идентифицираш? — попита Ема, обръщайки се към Стан.
— Кого, убийцата ли? Абсолютно. Имах шанс да я огледам много добре.
— Аз също я видях — обади се Демарко. — Но само в профил и със слънчеви очила, тъй че…
— Не! — прекъсна го Ема. — Със сигурност можеш да я идентифицираш! Изобщо не си помисляй да кажеш нещо друго! Когато я хванем, ще й обясним, че имаме двама свидетели, които са я видели да влиза в офиса, облечена в полицейска униформа. И никой не е влизал там преди Сам, който е открил труповете.
— Ясно, разбрах — кимна Демарко. — Но какво според теб й е казал Джубал?
— Аз знам какво й е казал: че снимката е фалшива, изработена от специалист в АНС по поръчка на Патси Хол. Казал й е и името на сервитьорката от Уинчестър. Вече звъннах на Хол и я предупредих, че претърпяхме пълен провал…
— Господи! — съкрушено въздъхна Демарко. — Сигурен съм, че Патси е бясна!
— … Позвъних и на още един човек, който ще отиде да прибере сервитьорката и децата й на сигурно място — довърши Ема.
— Мислиш ли, че Хол е в опасност? — погледна я Демарко.
— Не знам. Може би.
— Какво ще правим сега?
Ема не отговори. Отстрани четиримата — Стан, Хари, Демарко и Ема — приличаха на приятели, които обсъждат къде да отидат за обяд. Или като групичка туристи, които току-що са обядвали, но не са останали доволни от храната.
— Как би постъпил Линкълн? — прошепна Ема. Въпросът й не беше насочен към никого. Просто разсъждаваше на глас, играейки шах с противник, който се намира на три хиляди километра от нея. — Може да убие Патси просто за да отстрани една конкретна заплаха. Същото се отнася и за горката сервитьорка. Но може и да отвлече Патси и да я подложи на изтезания, за да изтръгне името на експерта от АНС, който е изготвил снимката.
— Но Патси ще каже, че това е твое дело — изтъкна Демарко.
— Не би трябвало да му пука. Линкълн знае само това, което Патси е казала на Пю. Следователно ще си помисли — разбира се, ако изобщо успее да пипне Хол, — че ще е най-добре да изтръгне от нея името на човека, изготвил снимката. Той вече е сигурен, че става въпрос за фалшификат. Но след това? Дали ще тръгне да издирва експерта от АНС? Дали ще се опита да го отвлече и изтезава, за да получи всички материали, свързани с изработката на фалшификата? Не, не вярвам. Това би било твърде трудно, дори за него.
Освен това той смята, че Патси е само едно корумпирано ченге, което иска да му измъкне парите, а не да го вкара зад решетките. И когато научи, че Пю е бил убит и изтезаван, тя ще бъде твърде уплашена, за да тръгне отново подире му.
Ема изрита асфалта с върха на обувката си и замислено прехапа устни.
— На този етап Линкълн няма да предприеме абсолютно нищо — отсече след кратък размисъл тя. — Смъртта на Пю прекъсва всякаква връзка между него и терористичните нападения. Освен това той знае, че снимката е фалшива. Разбира се, всеки опитен специалист може да докаже това, но може да направи и обратното — да внуши на съдебните заседатели достатъчно съмнения по въпроса. Точно така. Линкълн ще изчака развоя на събитията. На негово място и аз бих сторила същото. — Замълча за момент, поклати глава и горчиво промълви: — По дяволите!
— А не можем ли да използваме Хол като примамка? — обади се Стан. — Да го подплаши по някакъв начин, а ние да го пипнем, докато стреля, или… Ема, заклевам се, че този път няма да…
— Не! — отсече Ема, изпреварвайки намесата на Демарко. — Нямам намерение да я излагам на повече рискове!
Демарко се обърна към Стан.
— Сигурен ли си, че огледа добре жената с униформата? Искам да кажа, че тя беше с шапка и слънчеви очила, а ти я видя само за няколко секунди.
Не успя да види очите на охранителя, скрити зад слънчевите очила, но ясно усети презрението му.
— Вече казах, че я видях — хладно отвърна Стан. — На слизане от колата беше с лице към мен. Вероятно и ти щеше да я видиш, ако не беше зает да търсиш буболечки в крачолите си. А когато тръгна към офиса, получих възможност да я огледам и в профил. — Замълча за момент, после тихо добави: — Ако тя някога попадне пред погледа ми, моментално ще я позная!