После ФБР се зае с една от дейностите, които владееше до съвършенство: преглед на записите от охранителните камери на летището в Маями през десетте дни преди убийството на Пю. След като изгледаха купища дискове и разговаряха с много хора, те успяха да докажат, че шест дни преди убийството Бианка се бе появила на летището и си бе купила билет под името Мария Ернандес. Целта на пътуването й бил град Спокейн, щата Вашингтон. Трийсет агенти на ФБР направиха десант в Спокейн и разпространиха снимката на Бианка до различни компании за коли под наем. Един младеж, служител в подобна компания, си спомни за Бианка единствено защото била „страхотно парче“.
Документите сочеха, че тя бе наела кола под името Мария Ернандес. Изминатите километри покриваха разстоянието от Спокейн до Виктор, но това не бе достатъчна улика. Агентите на ФБР обиколиха мотелите в околностите на Виктор, за да проверят дали Мария Ернандес бе отсядала в някой от тях. Но удариха на камък. Наложило се да разпитат поотделно администраторите и обслужващия персонал. Един младеж разпозна Бианка по снимката, която му показаха. Тя се бе регистрирала под името Елена Мендоса и бе платила в брой. Не показала документ за самоличност. Но младежът бе сигурен, че жената на снимката е именно Елена Мендоса. Беше я запомнил, защото била „супермацка“. Явно младите мъже в този район на страната използват унифицирани изразни средства за оценка на представителки на другия пол.
Пипнахме я! — казаха си агентите на Бюрото. И с основание. Разполагаха с двама свидетели, които бяха видели Бианка да влиза в офиса на гробището за стари коли в униформа на заместник-шериф по времето, когато бе убит Пю. И двамата бяха категорични, че до откриването на труповете в офиса не бяха влизали други хора. Освен това разполагаха с доказателства, че тя бе пътувала до Виктор и бе прекарала известно време там. Да, те разполагаха с достатъчно доказателства, за да арестуват Бианка Кастро и да я обвинят в убийството на Джубал Пю. Дори преди да претърсят дома й, където очакваха да открият още доказателства.
Първият агент, който разпитал Бианка, несъзнателно изрекъл думите, които в крайна сметка я принудили да издаде Оливър Линкълн. Всъщност той изобщо не я разпитвал, а произнесъл реч, в която изброил уликите срещу нея и я предупредил, че ще бъде осъдена на смърт за предумишленото убийство на Джубал Пю и на индианеца, собственик на гробището за стари коли. А после добавил:
— Предлагам ти да си наемеш някой много добър адвокат.
А Бианка бързо стигнала до решението, че няма да харчи пари за адвокати. Давала си сметка, че ФБР разполага с достатъчно доказателства, за да я обвини в убийството на Пю, но не и за ликвидирането на Роли Патерсън. И още по-важно — те нямали никакви доказателства, че именно тя бе сложила запалителната бомба под леглото на любовницата на сенатор Уилям Бродрик. Жалко за онзи индианец, но не и за Джубал Пю. В края на краищата той беше гаден наркодилър, замесен във фалшиви терористични нападения, при които бяха загинали осем души. Никой не го бе грижа за него. Но най-много се радваше, че не беше убила онази полицайка от Монтана, задоволявайки се само с един хубав нокаут.
Вследствие на всичко това Бианка Кастро стигна до решението да сътрудничи на ФБР. При условие присъдата й да бъде максимум двайсет години, а след изтичането на десет от тях да има право на помилване. Двайсет години бяха много за убийството на Пю и някакъв индианец. Последното и най-важно за сделката условие гласеше, че властите няма да докоснат спестяванията й и ще й позволят да ги вложи в дългосрочни инвестиции, преди да влезе в затвора. При евентуален отказ тя беше готова да гние в килията до края на дните си, без да им каже нищо.
В момента тя беше на четирийсет и две. След пълното излежаване на присъдата щеше да бъде на шейсет и две, а и не беше изключено да получи помилване, преди да изтече крайният срок. На шейсет и седем майка й не спираше да се вихри, а баба й беше починала на деветдесет и две. Бианка произлизаше от род на дълголетни проститутки. Затова мисълта да бъде стара и бедна й се струваше непоносима. По тази причина беше готова да приеме една двайсетгодишна присъда, но само при условие че запази парите си.