— Но законопроектът не минава, защото ти успя да заковеш Джубал — отбеляза Махоуни.
— Да — кимна Демарко. — Но въпреки това Ник Файн получава утешителна награда: място в Сената на САЩ.
— А защо не са успели да стигнат до него чрез Доблър?
— Защото това би означавало Доблър да признае, че е съучастник на Файн в опит за източване на значителни държавни средства. По всяка вероятност в момента Доблър е бесен, защото се е простил с парите, вложени в законопроекта на Бродрик. Но той няма да издаде Файн, защото това би означавало да уличи и себе си.
— Дотук добре — кимна Махоуни и разклати леда в чашата си. — Имаш ли някакви идеи как да изобличим Файн?
Добре?! Какво му става на този човек?
— Не — отвърна на глас Демарко.
— А ти, умнице? — попита председателят, обръщайки се към Ема. — Обикновено от теб идват най-блестящите идеи. Например за кубинката, която уби онзи производител на дрога, за да може Бюрото да закове Линкълн.
Ема го погледна така, сякаш щеше да скочи и да го удуши. Може би заради „умницата“, а може би и заради внушението, че умишлено е предизвикала смъртта на Пю. Но Махоуни не й обърна внимание. Просто защото си беше Махоуни, или защото беше зает да си налива ново питие.
— Нямам идеи — отвърна Ема. — Просто се надявам, че най-после ще използваш влиянието си, за да насочиш вниманието на ФБР към Файн. Сигурна съм, че едно изявление пред медиите ще бъде достатъчно, но не смея да си помисля подобно нещо…
— Правилно, че не смееш — тежко отвърна Махоуни.
— Но би могъл да проведеш един частен разговор с шефовете на ФБР, нали?
— Вече го направих — изненада ги председателят. — Но дълбоко се съмнявам, че ще му направят нещо, особено след рязко нарасналата му популярност. Всички социологически проучвания сочат, че при извънредни избори във Вирджиния Файн ще получи мястото на Бродрик. — На лицето му изплува широка усмивка. — Вчера чух, че Опра го е поканила в своето шоу, едновременно с онзи тип от Илинойс, с когото ще осъществи телевизионен мост. Но както и да е. Заключението е само едно: Бюрото ще стъпва на пръсти около Файн. Няма как да го вкара в килия и да го пребие с гумен маркуч, за да изтръгне признанията му.
— И това е всичко, така ли? — изгледа го Ема. — Файн ще получи място в Сената на САЩ въпреки всичко, което е направил?
— Предполагам, че е така — въздъхна Махоуни, а в гласа му прозвуча странно примирение.
Демарко остана доста озадачен от факта, че председателят не е разстроен от перспективата Файн да остане ненаказан за престъпленията си.
По всичко личеше, че и Ема изпитва същото. Впила очи в лицето на Махоуни, тя замислено хапеше устните си.
— Нима мислиш, че…
— Да — кимна Махоуни, без да я изчака да довърши въпроса си.
Какво да мисли? — объркано се запита Демарко. Какви ги дрънкат тези двамата?
Махоуни изля остатъка от уискито в гърлото си, след което с усилие се надигна от стола.
— Трябва да вървя — промърмори той. Но преди да си тръгне, все пак се обърна към Демарко и закачливо му намигна: — Не се тревожи. Сигурен съм, че нещата ще се подредят.
74
Двамата с момчето сведоха глави и отправиха благодарствени молитви към своя бог. Стачката най-после беше свършила.
За да се върнат в Кливланд, щеше да им трябва поне седмица, още една щеше да изтече в проверки. Трябваше да са сигурни, че в рафинерията всичко си е постарому, а инсталациите отново работят с пълен капацитет.
Възнамеряваше да накара момчето да напише писмата по обратния път за Кливланд. Там нямаше да имат време за писане. Макар че беше необичайно умно за възрастта си, момчето беше зле с писането. Трябваше му време, за да напише писмата. Трябваше да ги напише лично, със свои думи.
Първото щеше да бъде за майка му. В него щеше да й каже, че много я обича и че тя не трябва да страда за него. Щеше да й обясни, че прави това, за да отмъсти за баща си и защото вярва в Бога и във вечното блаженство, обещано на всеки, който се жертва за него.