— Благодаря — кимна Зариф, без да го погледне, и го последва към стълбището. Гледаше право пред себе си, все още разгневен от отношението на охраната, но очевидно твърде горд, за да се оплаква.
Махоуни напусна мястото си зад писалището и тръгна срещу госта. Демарко очакваше любезно ръкостискане, но председателят разтвори ръце и стисна Зариф в мечешката си прегръдка.
Демарко накратко обясни причината за забавянето.
— По дяволите, Хаси — въздъхна Махоуни. — Много съжалявам. Трябваше да изпратя някой да те вземе.
Очите му заплашително се извърнаха към Демарко, сякаш пропускът беше негов.
— Все пак не беше толкова зле, колкото на летището — отвърна с измъчена усмивка Зариф. — Очаквах проблеми и затова тръгнах от Бостън още вчера сутринта. Изпуснах самолета, защото прегледът на багажа ми продължи прекалено дълго, след което буквално ме съблякоха гол. За пръв път ми се случва такова нещо.
— Много съжалявам — повтори Махоуни. — Питие?
Хасан отмести очи, брадичката му затрепери. Демарко имаше чувството, че всеки момент ще се разплаче, но той тръсна глава и си пое въздух.
— Благодаря, мистър Махоуни. Бих приел чаша бърбън, ако ви се намира.
Хасан Зариф очевидно не е от най-ревностните мюсюлмани, помисли си Демарко. Както самият той и Махоуни не бяха от най-ревностните католици.
Махоуни напълни две чаши, после, очевидно съобразил, че не е поканил Демарко, небрежно подхвърли:
— Ти искаш ли, Джо?
— Не, благодаря — отказа Демарко. Махоуни очакваше точно такъв отговор, а на всичкото отгоре беше едва десет сутринта, по дяволите!
— Как е баща ти? — попита председателят.
— Не е добре, сър. Лежи в интензивното. Това му е вторият инфаркт. Не сме сигурни, че ще се оправи.
— Добре ли се грижат за него?
— О, да. Сестрите в болницата наистина са сърдечни. Слава богу, че там пресата не може да стигне до него.
Махоуни направи продължителна пауза, после вдигна глава.
— И тъй, какво мога да направя за теб? По телефона спомена, че…
— Извинете, мистър Махоуни — прекъсна го Хасан и стрелна с поглед Демарко. — Предполагам, че този господин е сред вашите сътрудници…
Въпросът беше зададен с точно определена цел: гостът искаше да е наясно с функциите на Демарко, преди да започне да говори. А вероятно и заради външния му вид. Демарко имаше тъмна, сресана назад коса, добре очертан нос и квадратна челюст с трапчинка по средата. Широки плещи и мускулести ръце. Беше хубав мъж, но излъчваше първична сила и твърдост, които не бяха много характерни за обикновен сътрудник в Капитолия.
Повечето асистенти в Конгреса бяха млади и енергични хора, наскоро излезли от колежа. Останалите имаха вид на врели и кипели лобисти, които прекарваха голяма част от времето си в затъмнени барове, преговаряйки по условията, които превръщаха обикновените предложения в закони. Но Демарко не се вписваше в нито една от двете групи. Той по-скоро приличаше на доверено лице на шеф на казино, което се оправя с мошениците около масите. А може би и на събирач на просрочени дългове от членовете на синдиката на шофьорите на тежкотоварни камиони. Казано иначе, той беше копие на баща си, който беше работил за италианската мафия.
В отговор на въпроса Махоуни направи странен жест с глава — нещо средно между кимване и укорително поклащане, което можеше да означава всичко.
— Нещо такова — промърмори той. — След твоето обаждане реших, че Джо трябва да присъства на нашия разговор. Той е човекът, който оправя голяма част от възникналите проблеми.
Ясен отговор, прозрачен като кална локва, помисли си Демарко. От поведението на Хасан личеше, че и той е на същото мнение.
— Питам, защото…
— Джо е наред, Хасан. А сега ми кажи защо си тук. Може би ФБР притиска семейството ти?
— Не. Всъщност те непрекъснато ни притискат — разпитваха мен и сестра ми, претърсваха къщите ни. Но с това мога да се оправя и сам.
— В такъв случай какво има, синко?
— Искам отговори! — леко повиши тон гостът. — Това нещо убива баща ми и аз искам да знам какво всъщност е станало.
— Отговори ли? — вдигна вежди Махоуни, после с изненадващо мек тон добави: — Реза е управлявал онзи самолет, синко. В това няма никакво съмнение.
— Знам, сър. Но останалото няма никакъв смисъл. От ФБР твърдят, че са открили връзките на Реза с Ад Кайда, но отказват всякакви подробности. Информацията била поверителна. Внушават, че Реза е работил с Ал Кайда, но едновременно с това твърдят, че той е превъртял поради голямото напрежение, на което е бил подложен. Напрежението действително е било голямо, но той не е човек, който ще насочи самолета си в Белия дом за пари, или защото е загубил едно-две дела в съда. И независимо от напрежението, той никога не би ликвидирал собственото си семейство. Вие добре познавате Реза, мистър Махоуни. Нима допускате, че брат ми ще убие собствените си деца?