Но Еди не беше готов да разговаря с важни клечки и шерифи, особено когато вони на бъчва. И какво щеше да им каже? Че е видял нещо странно, но не се сеща какво?
Но момчето, слязло от онази смешна кола, не му излизаше от главата.
— В правилника пише, че копчето трябва да се натисне дори и при най-малко съмнение за проблем със сигурността — рече мормончето.
— Защо не млъкнеш, да те вземат мътните! — едновременно изкрещяха Еди и Били.
Може би двамата с Били трябва да направим една патрулна обиколка, ама истинска, помисли си Еди. С всички съответни проверки. Освен това чистият въздух със сигурност щеше да му помогне да изтрезнее.
— Ще се обадя! — решително каза младежът.
— Пипнеш ли телефона, ще ти счупя проклетата ръка! — мрачно го предупреди Еди.
77
Демарко тихо се измъкна от леглото. Тялото на Ели се очертаваше под чаршафите. Един загорял крак стърчеше навън. Какъв късметлия съм, господи, усмихна се той.
Взе бърз душ, облече къси панталони и избеляла тениска на „Редскинс“, нахлузи джапанките и отиде да направи кафе. През прозореца на кухнята се виждаше гладката повърхност на езерото и синьото небе. Отлично. Прекрасен ден, обещаващ приятна разходка с моторницата на лелята.
Отвори входната врата да прибере сутрешния вестник, после си взе чашата с кафето и излезе на верандата. Смъкна придържащия ластик на вестника и пред очите му се появи заглавието на първа страница, отпечатано с тлъсти черни букви: ПРЕДОТВРАТЕНА ТЕРОРИСТИЧНА АТАКА В РАФИНЕРИЯ НА БРЕГА НА ЕЗЕРОТО ЕРИ.
— Господи! — прошепна той и се наведе над текста.
Снощи охраната на рафинерия „Шефийлд“ на брега на езерото Ери предотврати терористична атака, която със сигурност би отнела живота на стотици, а може би и на хиляди. Според говорителя на ФБР Джеръм Хиксън терористът е 14-годишен американски мюсюлманин от Кливланд на име Джавед Хан. Момчето е арестувано.
Около един часа през нощта Хан е прокопал дупка под оградата на рафинерията, проникнал е в периметъра и е монтирал три взривни устройства на резервоарите с флуороводородна киселина. По мнението на доктор Матю Трейс, професор по химия в университета в Охайо, вдишването на минимално количество от тази киселина може да бъде фатално или да причини сериозни увреждания на вътрешните органи.
Четвърта бомба е била прикачена към дрехите на Хан. Според ФБР Хан е възнамерявал да изчака работниците от дневната смяна във вторник сутринта, а след това да се приближи максимално близо до портала и да възпламени четирите заряда едновременно, включително този на себе си. С това той е целял не само да изпусне отровната киселина в атмосферата, но да убие или рани максимален брой работници в рафинерията. Остава неясно колко души биха загинали при подобна експлозия, но експертите твърдят, че изпуснатата киселина би поразила всичко в диаметър от петнайсет километра.
По време на рутинната си обиколка двама мъже от охраната — Едуард Колоуски и Уилям Хортън, забелязали Хан, който пропълзял под оградата. Той вече бил поставил експлозивите и се опитвал да напусне периметъра. При залавянето на момчето открили дистанционно устройство в джоба на якето му. Той не успял да го използва, защото охраната го хванала точно когато пълзял под оградата. Експертите на ФБР твърдят, че ако в този момент бомбите са били взривени, охранителите и извършителят щели да бъдат убити, а резервоарите щели да изпуснат отровен облак в атмосферата. Говорителят съобщи, че Хан е имал съучастник, който се е придвижвал със светлозелен шевролет „Ел Камино“. В момента всички сили за сигурност в района издирват този автомобил. Мистър Хиксън признава, че от известно време насам са съществували опасения от терористични атаки срещу рафинерии и други подобни обекти, а в Конгреса са изслушани редица мнения по този въпрос. Директорът на рафинерията Джон Толивър обаче заяви, че подобни твърдения са преувеличени, а снощният инцидент доказва ефективността на охраната. „Ние разполагаме с модерни охранителни средства — обяви той. — Но най-сигурна защита на обекта осигуряват висококвалифицираните охранители като Ед Колоуски и Бил Хортън.“