— Пак на три! Едно, две…
Три неща се случиха едновременно: през прозорците влетяха зашеметяващи гранати, които произведоха ужасен трясък, придружен с ослепителни светкавици; парче дебела тръба с дръжки и с плоча, заварена в единия й край, изкърти малката врата на гаража; петте заряда бяха задействани дистанционно и пробиха огромна дупка в средата на голямата врата. В рамките на две-три секунди момчетата на Мърчант нахлуха в гаража с фенерчета и насочени оръжия, крещейки като луди.
Операцията беше проведена перфектно като на учение в Куонтико. Двамата в гаража бяха повалени на пода от взривната вълна. Заслепени от зашеметяващите гранати, те притискаха ушите си с длани и вероятно се чудеха защо не чуват нищо. За по-малко от минута хората на Мърчант им щракнаха белезниците.
Господи, та те са почти деца! — помисли си Мърчант, след което отиде да надникне в камиона. Мамка му! Вътре имаше цял тон изкуствен тор, а може би и два!
— Мърчант до Чарли. Гаражът обезвреден, нарушителите са арестувани. Някой от сапьорите да дойде веднага, за да провери дали тази гадост няма да гръмне! — Обърна се към агента, отговарящ за „Браво“, и добави: — Харис, вземи хората си и бързо огледай къщата. Третият може би е още там. Клемънс, заведи тези негодници в колата и чакай заповеди. Аз ще остана тук, докато дойдат сапьорите.
Той отново надникна в камиона. Това вътре наистина беше голяма бомба! Какво — или кого — са планирали да взривят онези двамата? — запита се той.
Той зърна синьо-червените лампи на около две пресечки от мястото на събитието. Спря колата и извади бинокъла от жабката. Колите с мигащи лампи бяха толкова много, че наоколо бе светло като ден. Пожарна, две линейки, повече от десет маркирани и немаркирани полицейски коли. Плюс два бронирани автомобила, единият от които приличаше на специалната машина, използвана от отряда за обезвреждане на експлозиви. На покрива на другия имаше сателитни чинии, а във вътрешността му най-вероятно се помещаваше командно комуникационният център. Между колите се суетяха униформени, сред които имаше и мъже с якета, наметнати върху бели ризи и вратовръзки. Трябва да са от ФБР, помисли си той. Малко встрани от сцената се виждаше групичка хора с черни дрехи и каски на главите. Те се тупаха по раменете и стискаха ръцете си — като отбор, току-що спечелил важен мач. Хората от околните къщи бяха изскочили навън, облекли кой каквото му падне. Повечето от тях объркано се питаха какво става в техния спокоен американски квартал.
Какво са объркали тези глупаци?!
Трябваше да изчезва, при това веднага. В момента беше абсолютно беззащитен. Надяваше се, че не е оставил нещо, по което да бъде идентифициран — нито в къщата, нито в гаража. Но и да беше оставил, вече беше късно да направи каквото и да било. По улиците сигурно вече обикаляха патрулни коли. С този външен вид положително щяха да го арестуват, ако го спрат за проверка. Вкара колата в близката алея, даде на заден и потегли в посоката, от която беше дошъл. Караше бавно, макар и с цената на доста усилия.
Десният му крак гореше. След продължително седене болката винаги беше непоносима. Можеше да я укроти само ако се поразтъпче, но в момента това беше изключено. Ще се наложи да я изтърпи, както често го беше правил. Не биваше да спира, преди да се измъкне от опасния район.
Насочи се към магистралата. С Божията помощ щеше да стигне до Филаделфия най-много след два часа. Там го чакаше сигурно, предварително подготвено скривалище. Където може би щеше да бъде в безопасност.
Какво са направили онези глупаци?
Майрън Кларк беше добър в работата си, защото беше умен и търпелив, но най-вече защото беше неуморим. Абсолютно неуморим.
По време на разпитите винаги изглеждаше свеж — с изгладена риза и стегнат възел на вратовръзката, сресан и гладко избръснат. Приличаше на човек, който току-що е излязъл изпод душа след здрав осемчасов сън. Всъщност обаче оцеляваше благодарение на способността си да подремне за десетина минути, но този факт винаги оставаше тайна за арестантите. За тях той беше човекът, който никога не спира.
В момента Кларк прилагаше уменията си върху двамата, които бяха заловени в гаража в Балтимор. След двайсет и шест часа непрекъснат разпит единият от тях, на име Омар ал-Асад, беше на път да се пречупи. Всъщност това щеше да стане още при следващата поредица от въпроси.