След 11 септември нещата се променили и Реза се превърнал в пламенен защитник на американските мюсюлмани. Той се опасявал, че след терористичния акт мюсюлманите с американско гражданство ще бъдат подложени на гонения и репресии и ще имат съдбата на натурализираните японци след Пърл Харбър. Той публично изразявал несъгласието си с Патриотичния закон и поел защитата на няколко американски мюсюлмани, арестувани по подозрения за връзки с терористични организации.
Реза бе привлекателен мъж и много добър оратор. Той бе чест гост на популярни телевизионни предавания като „СЕГА“ и „Часът на Джим Лерър“, а след прословутата реч на сенатора Уилям Бродрик се бе превърнал в един от най-яростните му опоненти. Две седмици преди смъртта си Реза бе участвал в публичен дебат със сенатор Бродрик в шоуто „Среща с пресата“, който бе загубил по категоричен начин.
Сутринта в деня на шоуто той бе пристигнал със самолет от Ню Йорк, където бе имал дело. Охраната на летището му бе обърнала прекалено много внимание и той се бе появил в телевизията доста ядосан. Известно време се бе държал прилично, но в един момент Бродрик бе заявил, че ровенето в миналото на американските мюсюлмани е добра идея, тъй като повечето от тях вероятно поддържат връзки с терористите. Тези думи били достатъчно нагли, но особено нагъл бил начинът, по който били изречени — сякаш това било най-естественото нещо на света. И Реза полудял. Скочил, насочил показалец в пребледнелия Бродрик и крещял в продължение на няколко минути. Водещият Ръсърт пуснал реклами с надеждата, че канонадата ще отмине, но когато шоуто било възобновено, Реза вече бил напуснал студиото. Сериозна грешка, тъй като Бродрик получил възможност да запълни времето с обичайните си речи.
За нещастие едно от нещата, които Реза крещял в лицето на сенатора, се оказало фатално. А именно че трагедията на 11 септември се била случила заради хора като Бродрик, които не правели никакви усилия да разберат за какво се борят мюсюлманите по света. И че може би трябва да се случи нова подобна трагедия, за да се събудят хората като Бродрик.
Използвайки език, доста по-разбираем от обикновено, ФБР стигнали до заключението, че Реза Зариф просто бил превъртял. През последните седем години той изпаднал в дълбока финансова криза, защото занемарил адвокатската си практика, а държавните обвинители редовно го мачкали в съда. Отслабнал, косата му посивяла, губел самоконтрол и бил готов да избухне дори при най-леката провокация. В услуга на ФБР „Ню Йорк Таймс“ публикувал снимка на Реза от скандала в телевизионното шоу: изскочили от орбитите очи, разкривено от ярост лице. Пациент, избягал от лудницата. „Просто е превъртял“, спокойно обявяваше говорителят на ФБР.
Но на кого да повярва Демарко? На Хасан Зариф, който твърдеше, че брат му е бил напълно нормален и на всичкото отгоре патриот, или на висококвалифицираните агенти на ФБР, включително и на хора с докторати по психология, събрали планини от доказателства в подкрепа на своите твърдения?
В крайна сметка Демарко реши, че отговорът на въпроса може да почака до утре.
Вдигна глава и си поръча още едно мартини.
7
Таксито се носеше по Мейн стрийт с точно петдесет километра в час. Джеръми Потър гледаше спретнатите магазинчета, старомодните улични лампи и солидната сграда на съда, която Норман Рокуел беше използвал за корица на „Сатърдей Ивнинг Поуст“. Сърцето му веднага се отпусна. Последните два месеца бяха тежки за него. Беше доволен, че се завръща у дома.
В продължение на два месеца беше работил като роб. Безкрайни часове в интернет, чести пътувания до Вашингтон, Ню Йорк, Филаделфия и Трентън, за да наблюдава обитатели от кварталите на малцинствата, където самият той се чувстваше беззащитен като всеки бял мъж на петдесет и три. Провеждаше чести срещи с двамата държавни служители — обикновено кратки, но силно стресиращи, тъй като бяха най-рисковата част от задачата. Но всичко това вече приключи. Той се справи добре и мистър Линкълн беше доволен.
Не знаеше защо мистър Линкълн избра именно него, но това си беше в реда на нещата. Често получаваше задачи — обикновено проучване, понякога наблюдение, а в много случаи и ролята на куриер, но никога не знаеше какво място заема в генералния план на мистър Линкълн. По всичко личеше, че този път научи повече от нормалното, главно защото между неговото проучване и дейността на държавните служители се забелязваха много общи неща… Всъщност за да може да ги подкупва — макар че това не беше най-точната дума, той беше принуден да бъде много конкретен, за да отговори на очакванията на мистър Линкълн.