— Какво търсиш тук, по дяволите?
Демарко не знаеше причините, поради които този човек не го харесваше. Най-вероятно, защото беше прекарал живота си в морската пехота, достигайки до чин генерал-лейтенант — един недостъпен за простосмъртните като Демарко ранг. А може би и защото преди време Демарко беше изпълнил задача, възложена му лично от Банкс. Случаят беше изключително сложен — опит за покушение срещу президента, в който бяха замесени агенти на Сикрет Сървис. В резултат Банкс, Махоуни и Демарко узнаха някои тайни, които би трябвало да споделят с обществеността, но не го направиха. От което произтекоха определени предимства за Демарко в отношенията му с генерала и затова той реши да разговаря с него, а не с представителите на ФБР.
— Искам да ви помоля за една услуга — каза той.
— Каква услуга? — попита Банкс и очите му подозрително се присвиха. Същата подозрителност би проявил и ако Демарко го беше попитал колко е часът.
— Искам да говоря с един от вашите хора по случая „Реза Зариф“.
— Защо?
— Не мога да ви кажа.
— Абе ти да не си полудял?! — избухна Банкс. — Знаеш ли на какъв натиск съм подложен заради всичко случило се напоследък?
— Мисля, че знам — кимна Демарко.
— И въпреки това си въобразяваш, че ще те пусна да се ровиш, без да знам защо?
— Господин генерал, заклевам се, че няма да направя нищо, което да ви създаде проблеми. Искам само да…
— Забрави! — отсече Банкс и се зае да отключва вратата на кабинета си. Демарко отчаяно се нуждаеше от помощта на Банкс. Надяваше се, че генералът няма да се разприказва пред медиите, просто защото ги ненавиждаше.
— Е, хубаво — колебливо подхвърли той. — Махоуни е приятел от детинство с бащата на Реза Зариф, а момчето познава още от раждането му. По тази причина иска да разбере какво всъщност се е случило, какво е подтикнало Реза към подобна постъпка. Не търси услугите на ФБР, тъй като те дрънкат прекалено много…
Банкс се замисли, ключът престана да се превърта в бравата. Той не харесваше особено и Махоуни, но не забравяше услугите, които беше получавал от него.
— Заклевам се и в още нещо, господин генерал — тихо подхвърли Демарко. — Ако попадна на нещо, което представя в лоша светлина Министерството на вътрешната сигурност, ще го споделя само с вас и с никой друг!
— Мамка му! — изръмжа Банкс. — Напоследък всичко представя в лоша светлина министерството! Последиците от торнадото в Канзас, онези хлапаци, които се опитаха да взривят тунела в Балтимор, еднокракият от Ал Кайда, който най-спокойно се измъкна от страната! Няма край, по дяволите! Благодаря на бога, че вече съм пенсионер от флота, защото едва ли ще се задържа още дълго в това министерство!
Самосъжалението продължи точно две секунди, след което Банкс рязко кимна.
— Добре. Джери Хансън е човекът, който ти трябва. Той осъществява връзката между мен и Бюрото при случаи като този. Още не е дошъл на работа, тук никой не си прави труда да идва рано. Но аз ще му оставя съобщение, че ще се отбиеш.
— Благодаря.
— Внимавай, Демарко! — спря тежък поглед върху лицето му Банкс. — Прецакаш ли ме, със сигурност ще те прегази кола, която най-вероятно ще шофирам лично!
Въпросният служител от Министерството на вътрешната сигурност едва ли щеше да се появи на работа преди осем. За да убие времето, Демарко се отби в близкото кафе, за да закуси и да прочете сутрешния вестник. Както винаги започна от спортната страница. Мрачните заглавия на първа можеха да почакат.
„Редскинс“ бяха загубили поредния си мач в лигата, пораженията им нараснаха на пет. Демарко с недоумение поклати глава. Този отбор разполагаше с цели трима рисивъри, които тичаха по-бързо от пума, имаха куотърбек с ръка като ракетна установка плюс отлична защитна линия и рънинг бек, който бе в състояние да разбие цяла танкова рота. Но въпреки това не бележеха точки. Спортните коментатори на „Поуст“ вече правеха сметки за плейофите: ако „Редскинс“ спечелят всички оставащи мачове; ако отборите A, B и C спечелят пет мача поред, а отборите D, E и F ги загубят, „червенокожите“ биха могли да се доберат до „уайлд кард“ за финалите. Да, от математическа гледна точка представителите на Вашингтон биха могли да стигнат до плейофите, но шансовете им едва ли бяха математически по-големи от директно попадение от начален удар при голфа или от кош зад централната линия при баскетбола.