В осем и половина, леко оригвайки се от бърканите яйца с телешко филе — майната им на калориите и холестерола — Демарко бавно влезе в Министерството на вътрешната сигурност. Пет минути по-късно вече седеше в кабинета на Джери Хансън, който физически много приличаше на Анди Банкс: късо подстригана посивяла коса, очила с телени рамки, стегната фигура. Вероятно бивш морски пехотинец, също като шефа си. Може би дясната му ръка по време на службата.
Демарко реши да провери верността на догадките си.
— Служили ли сте в морската пехота с генерал Банкс, мистър Хансън? — попита той.
— Не, по дяволите — отвърна мъжът зад бюрото. — Викай ми Джери. Никога не съм служил в армията и никога не съм имал подобно желание. При създаването на това министерство просто обединиха няколко различни агенции. Аз бях инспектор в Службата за имиграционен и митнически контрол, но на сегашната си длъжност съм нещо като статистик. В тъй наречената „борба с тероризма“ вземат участие ФБР, местната полиция, а понякога и ЦРУ, АНС, АВР. В рамките на Министерството на вътрешната сигурност действат СМИ, Управлението за транспортна сигурност (УТС), Бреговата охрана, а може би и Сикрет Сървис. За да имаш поглед върху нещата, трябва да разполагаш с цяла схема — мога да ти покажа какво представлява — просто за да бъдеш в течение кой какво прави. Това ми е работата. Опитвам се да следя действията на различните играчи и да информирам генерала. Нямаш представа какъв звяр е той.
— Разбрах — кимна Демарко.
— Тази сутрин Банкс ми е оставил съобщение да те информирам по случая „Реза Зариф“, представяйки те като човек на Конгреса.
„Човек на Конгреса“ звучи добре, помисли си Демарко. И му осигуряваше възможност да прави каквото си иска.
— И така, какво искаш да знаеш? — погледна го Хансън. — Почти цялата информация по случая е в пресата, като този път репортерите са свършили добра работа.
— Любопитен съм по отношение на връзките с Ал Кайда, за които споменава ФБР.
— А, това е класифицирана информация — поклати глава Хансън.
— Не се прави на ударен, Хансън. Аз съм представител на Конгреса и имам съответните пълномощия. А ти имаш благословията на шефа си да разговаряш с мен.
Хансън се намръщи, обзет от колебание. Явно не беше сигурен дали трябва да споделя държавни тайни с някакъв непознат. В крайна сметка неохотно отстъпи.
— В дома на Зариф са намерили писмо от някаква джамия в Атланта. Благодарят му за направено дарение.
— И?
— Ами… Това е класифицираната част. Въпросната джамия прехвърля средства на Ал Кайда, а ФБР проследява пътя на парите. Не искат в пресата да се споменава за нея, защото лошите ще разгадаят намеренията им. Ако вече не са го направили.
— А от едно благодарствено писмо ФБР стига до заключението, че Зариф поддържа връзки с Ал Кайда?
— Вероятни връзки, както обявиха в медиите.
— ФБР разполага ли с доказателства, че Зариф наистина е изпратил пари на тези хора?
— Не са открили нито анулиран чек, нито спрян електронен трансфер. Но би могъл да го стори и по пощата.
— Това едва ли прилича на димящ пищов.
— Хей, ако видиш какво е останало от тялото му в сваления самолет, едва ли ще ти трябва димящ пищов!
Демарко беше принуден да се съгласи.
— Интересува ме и още нещо — подхвърли той. — Има ли доказателства, че Зариф е ползвал помощта на психиатри или е вземал антидепресанти? Валиум, прозак — такива неща…
— Защо питаш? — любопитно го погледна Хансън.
— Защото Бюрото твърди, че човекът просто е превъртял. Това повдига въпроса дали не са забелязани някакви предварителни симптоми за психическа неуравновесеност.
— Ти гледа ли го в „Среща с пресата“? — засмя се Хансън.
— Не, четох за него във вестниците.
— В такъв случай трябва да изискаш запис. Реза Зариф се държи наистина неадекватно. Не ти трябва да познаваш творчеството на шибания Зигмунд Фройд, за да оцениш маниакалното му поведение към Бродрик. Да не забравяме и дребната подробност, че преди да се опълчи на двата изтребителя Ф-16 с малката си чесна, той е избил цялото си семейство.
Демарко беше принуден да се съгласи и с този аргумент.
— Добре — кимна той. — Но да се върнем на връзката с Ал Кайда. Имал ли е съучастници?
— Бюрото все още работи по този въпрос. Половината от клиентите на Зариф са били под тяхно наблюдение, но до този момент няма доказателства, че някой му е помагал. За управлението на самолета не се е нуждаел от помощ, няма следи от чуждо присъствие в дома му във въпросната сутрин. Съседите не са забелязали нито непознати близо до дома му, нито подозрителни автомобили. Проблемът е там, че къщата на Зариф се намира непосредствено до магистралата и е отделена от нея с шумоизолираща стена. На теория е възможно някой нинджа да е спрял на магистралата и да е прескочил стената. Но на практика това е малко вероятно.