Заключи след себе си и извади частите на пистолета. Бяха направени от твърди полимери и имаха съвсем невинен външен вид. Цевта представляваше дръжка на четка за коса, спусъкът беше във формата на рамка за очила, а трите пластмасови патрона и пружината бяха скрити в обикновена химикалка. Сглоби пистолета с треперещи ръце, зареди го и се погледна в огледалото. Лицето му беше небръснато, сплъстената му коса стърчеше, а изцъклените му очи сякаш всеки момент щяха да изскочат от орбитите си. Приличаше на луд.
Времето течеше. Трябваше да направи това, което беше решил. После всичко щеше да свърши.
Излезе от тоалетната и тръгна по пътеката. Пистолетът беше в джоба на сакото му. Хвърли сака на седалката и продължи напред. Стюардесата стоеше на крачка от пилотската кабина до работната масичка, върху която се виждаха чаши за кафе. Той се приближи към нея с любопитна физиономия, сякаш искаше да попита нещо. После я сграбчи, изви ръката й зад гърба и опря дулото в слепоочието й. Зад него се разнесоха уплашени викове. Рязко извърнал глава, Юсеф изкрещя никой да не мърда. Или си помисли, че е изкрещял. Не беше сигурен, защото в главата му бучеше.
Започна да влачи стюардесата към блиндираната врата на кабината. Нанесе й силен ритник и извика на пилота да отвори. Размаха пистолета срещу пътниците, за да ги задържи по местата им, после отново опря дулото в слепоочието на стюардесата. Иззад вратата долетя някакъв глас и той извърна глава, за да чуе по-добре. После отново изкрещя, че ако не отворят, ще пръсне главата на стюардесата.
Юсеф Халид изобщо не беше обърнал внимание на един мъж с обикновени дрехи, който седеше на петия ред седалки, на не повече от три метра от него. И това се оказа фатално, защото този човек беше въздушен шериф. Не видя пистолета в ръката му, нито пък усети куршума, който проби черепа му и пръсна мозъка му върху вратата на пилотската кабина.
12
Махоуни нямаше желание да присъства на приема по случай шейсет и петия рожден ден на вицепрезидента. Отиде единствено заради жена си Мери Пат, която беше близка приятелка със съпругата на вицепрезидента. Положението стана още по-тежко, тъй като заради нея нямаше как да флиртува с по-привлекателните гостенки на купона. Например с новоназначената заместник-министърка на външните работи, която в момента разговаряше с шефа на президентската канцелария.
Освен че беше привлекателна, Махоуни бе чул, че новата държавна служителка е някакъв гений и владее около половин дузина чужди езици. Но той беше дълбоко убеден, че господ е допуснал грешка, съчетавайки хубавото дупе на тази представителка на слабия пол с прекомерно много ум. В момента тя се смееше на някаква шега на шефа на президентската канцелария. Познавайки чувството за хумор на тоя сухар, Махоуни светкавично прецени, че освен умна, дамата бе и добре възпитана.
Извърна се към човека зад бара и поиска още едно питие. До този момент беше разговарял предимно с него. Хвърли още един поглед към заместник-министърката, след което потърси жена си. Оказа се, че тя разговаря със самия рожденик. Вицепрезидентът кимаше в знак на съгласие, а върху лицето му, както обикновено, беше изписано блаженото изражение на човек, погълнал цяла опаковка успокоителни.
Томас Маршъл, служил като вицепрезидент на Удро Уилсън, бе казал: „Вицепрезидентът на Съединените щати е като човек в каталептично състояние — не може да говори, не може да се движи и не изпитва болка, но въпреки това напълно осъзнава онова, което става около него“. Махоуни беше напълно съгласен с това определение, което отлично прилягаше на сегашния заместник на държавния глава.
Хвърли поглед на часовника си. Вечерята беше приключила преди половин час. Прииска му се да се махне оттук, да се прибере у дома и да си легне. Но по всичко личеше, че Мери Пат се забавлява добре. Убеден в нейната ангажираност, той за миг си помисли, че все пак може да се представи на новата дама от Държавния департамент. Оттласна се от бара и направи крачка в нейна посока, но в същия момент до него прозвуча любезен мъжки глас:
— Добър вечер, господин председател.
Махоуни се обърна. По дяволите, Бродрик! Цяла вечер беше правил опити да стои далеч от него, но в момента той му препречваше пътя. Нямаше представа защо вицепрезидентът беше поканил цял куп републиканци, но присъствието на Бродрик между тях беше вече прекалено.