— Здрасти, Бил, как си? — отвърна той.
Отдавна беше убеден, че заклетият антикомунист Джо Маккарти — политикът, с когото най-често сравняваха Бродрик — наистина приличаше на престъпник. Мрачна, излъчваща заплаха физиономия. Физиономия на бандит. Бил Бродрик обаче не изглеждаше така.
Наскоро прехвърлил четирийсет, Бил Бродрик беше висок, строен и широкоплещест. Гъстата му коса имаше златистокафяв цвят, усмивката му беше заразителна, а големите му сини очи излъчваха честност и искреност. Лицето му беше лишено от недостатъците, които най-често се набиваха в очите на политическите карикатуристи — щръкнали уши, нос като на Джими Дюранте, брадичка като на Джей Лено или нещо друго от тоя сорт. Когато карикатуристите правеха портрет на самия Махоуни, те неизменно наблягаха на бялата коса и шкембето му.
— Много добре, господин председател — отвърна на въпроса Бродрик. — Давам си сметка, че се срещаме на едно социално събитие, но…
Защо тогава не се социализираш, да те вземат мътните?!
— … но все пак реших да се възползвам от шанса да разменя няколко думи с вас. Както вероятно знаете, днес моят законопроект беше одобрен в комисията.
Според предварителния доклад на ФБР, Юсеф Халид бе планирал да разбие самолета от Ню Йорк за Вашингтон някъде на територията на столицата. Още не беше ясно защо са стигнали до това заключение, но след като неколцина сенатори се запознаха с него, проклетият проектозакон на Бродрик бе приет мигновено от комисията.
— Не, не знам — отсече Махоуни.
— Това е факт, сър. В рамките на две седмици ще бъде внесен за гласуване в Сената. А може би и по-скоро, защото след днешните събития обществеността настоява за бързи действия.
Спести ми тези речи, моля те!
— Аз съм убеден, че Сенатът ще го гласува, сър — каза Бродрик.
Като нищо, мрачно си помисли Махоуни.
— Така ли? — подхвърли на глас той.
— Да, сър. Причината да се обърна към вас е да ускорите приемането му и от Камарата, когато бъде внесен там.
Махоуни отпи една глътка и насочи поглед към новата заместник-министърка. Господи, каква фигура! Потърси с очи жена си, но не я видя наоколо.
— Е, в момента сме доста натоварени, но аз ще…
— Натоварени ли, сър? Тази страна е обект на нападение от част от собствените си граждани! Заговорът в Балтимор, две терористични атаки в рамките на месец! Господин председател, вие без съмнение…
Махоуни не беше много сигурен какво означава обект на нападение, но нещата явно вървяха натам. Въоръжени с автомати войници от Националната гвардия патрулираха по границите и летищата, полицаи с мрачни лица охраняваха станциите на метрото, въздушният транспорт беше на път да блокира от продължителните проверки на пътниците. Но той нямаше никакво намерение да обсъжда всичко това с Бродрик.
— Моля да ме извиниш за момент, Бил — промърмори Махоуни. — Искам да разменя две думи с една дама от Държавния департамент, която е назначена току-що и очевидно се нуждае от опитна ръка, за да се ориентира. Бих предложил същото и на теб, но ти отдавна си в час, нали?
Докато крачеше към дамата от Държавния департамент, Махоуни изведнъж се сети за Демарко и се запита къде, по дяволите, бе изчезнал. Утре ще го потърси, просто за да бъде сигурен, че не се крие.
13
Той стоеше на уличката, недалеч от дома на момчето. Никой не му обръщаше внимание, тъй като тази част на Кливланд беше населена предимно с мургави и чернокожи граждани. В този ранен час малцина от тях бяха навън и дори не поглеждаха към него. Беше заел позиция още в шест, въпреки че момчето нямаше да излезе толкова рано. В момента наближаваше осем.
Странно, но когато стоеше прав, болките в крака му бяха съвсем поносими. Не знаеше защо, но беше в състояние да стои прав с часове. Болките се появяваха, когато седнеше или легнеше. Според лекарите това се дължало на начина, по който бе зараснало чуканчето, и на нарушеното кръвообращение. Най-зле беше през нощта. Без хапчета можеше да спи най-много час. Отдавна беше станал зависим от тях, но в момента това беше второстепенен проблем.
Крака си изгуби в Афганистан. Нямаше представа дали мината бе останала от руснаците през осемдесетте, или е била заложена от американците по-късно. Това не беше важно. При всички случаи тя беше вражеска мина, която уби най-добрия му приятел и още един човек, когото не познаваше. А на него му откъсна крака малко под коляното.