— Кий Уест! — замечтано промълви Хансън. — Колко хубаво звучи, особено предвид факта, че сутринта тук беше под нулата.
— Наистина ли? — Демарко нямаше желание да обсъжда с Хансън нито времето, нито кратката си ваканция. — Бих желал да ме запознаеш по-подробно със случая — както преди време със случая „Реза Зариф“.
— О, не знам — поклати глава Хансън. — Генералът ми даде разрешение да те осветля по случая „Зариф“, но за другия не е казал нищо. Освен това доста си закъснял.
— Въпросът с генерала е уреден — излъга Демарко. — Ако искаш, обади му се.
Беше готов да се обзаложи, че сътрудниците на Анди Банкс ненавиждат контактите с шефа си — един нелюбезен и прекомерно взискателен грубиян.
Хансън внимателно го погледна, сякаш усетил лъжата.
— Няма — неохотно промърмори той. — Ще приема, че наистина си го направил. Но нещата са почти същите като при Реза. Ако си прочел сутрешните вестници, значи знаеш почти всичко.
Хансън действително му разказа това, което пишеше във вестниците. Преди двайсет и пет години Юсеф Халид емигрирал от Сомалия заедно с родителите си. Получил американско гражданство, а после завършил компютърни науки в щатския университет на Колорадо. В продължение на девет години работил в нюйоркския филиал на Ай Би Ем, след което станал жертва на рутинните корпоративни съкращения. В момента работата му най-вероятно върши някое начетено момче в Индия. Но Юсеф не приел тези обяснения. Той бил дълбоко убеден, че е бил уволнен, защото е чернокож и мюсюлманин, и завел дело срещу компанията. Преди около седмица бил уведомен, че делото ще отнеме някъде между две и три години, преди да се стигне до решение. Три месеца след уволнението му предложили една-единствена работа: да прави кафе за хора, които нямат никаква нужда от кофеин. Приятелите му заявили пред ФБР, че Юсеф бил депресиран, гневен и абсолютно убеден, че е жертва на расова и религиозна нетърпимост.
Някъде по същото време конгресменът Чарлс Кантрел от 14-и нюйоркски избирателен район, предоставил на ФБР две писма, изпратени му лично от Юсеф. Първото съдържало любезна молба за помощ, а второто — получено около месец по-късно, било изпълнено с яростни нападки. Кантрел бил наречен предател и лицемер, който усърдно защитавал интересите на голямата корпорация, но без да го е грижа за обикновения гласоподавател. Което си беше чистата истина. Ай Би Ем бе спонсор на много политически инициативи, за разлика от Юсеф. Писмото завършвало с изявлението, че Шекспир е прав само наполовина — трябва да избием не само управниците, но и всички законотворци! А накрая от ФБР разбрали, че преди четири години Юсеф взел шест урока по пилотиране, но така и не е стигнал до изпит.
Във ФБР просто съпоставили фактите: обиден на държавата мюсюлманин + уроци по пилотиране + писмо до член на Конгреса, в което се заявява, че всички законотворци трябва да бъдат ликвидирани. Следвало логичното заключение, че Юсеф бе планирал да разбие самолета в сградата на Капитолия. А поради факта че самолетът имал разрешение за кацане на летище „Роналд Рейгън“, той би могъл спокойно да навлезе в зоната, забранена за полети, и да се забие в Капитолия, без да остави на въздушната охрана време за реакция.
За Демарко имаше една съществена разлика между Реза Зариф и Юсеф Халид: мотивът на Халид беше налице, далеч по-валиден и по-реален от този на Реза. Зариф просто беше превъртял, вземайки решението да стане камикадзе, докато гледната точка на Халид изглеждаше достатъчно логична — той е смятал, че е несправедливо уволнен заради предразсъдъци, а писмото до конгресмена и делото, което завел, не довели до нищо. Разбира се, решението да отвлече самолет с намерението да го забие в Капитолийския хълм, бе абсолютно ирационално, но мотивите все пак бяха налице.
Разсъждавайки по този начин, Демарко стигна до още една съществена разлика между Зариф и Халид — последният, слава богу, не беше избил семейството си. Съпругата и трите му деца си бяха живи и здрави.
— ФБР откри ли някаква връзка между Реза Зариф и този похитител? — попита на глас той. — Например телефонни контакти, писма от една и съща джамия, имейли, общи приятели?
— Не, макар че доста се ровиха — отвърна Хансън.
— Откъде е взел пистолета, който е успял да скрие от охраната?
— Е, това е въпросът за шейсет хиляди долара — въздъхна Хансън. — Именно оръжието кара ФБР да мисли за съучастници — от Ал Кайда или други, които са се свързали с Юсеф и са го убедили да осъществи операцията. Защото това оръжие е доста специално. Експертите на ФБР са на мнение, че поне една от частите е произведена в Индия, а направата на пластмасовите компоненти изисква високотехнологична апаратура. Такъв пистолет със сигурност не можеш да си купиш в никой оръжеен магазин.