— А от човек като Дони Крей? — погледна го в очите Демарко.
— Изключено — отвърна Хансън и започна да облича палтото си. — Крей не разполага нито с апаратура, нито с ноу-хау за направата на подобно оръжие. — А за твое сведение Бюрото никъде не откри отпечатъци на Крей — нито в къщата на Халид, нито в колата му, нито върху оръжието.
— Но връзки с терористични групировки също не са установени — възрази Демарко.
— Все още не. Но имай предвид, че това се случи само преди два дни. Слушай Демарко, сега нямам време, защото трябва да…
— Бюрото успя ли да издири Дони Крей?
— Да. Откриха тялото му.
Хансън уви оранжев шал около врата си и тръгна към вратата, но Демарко остана седнал.
— Тялото му? — попита той.
— Да. Събитията са се развили точно както ти казах. Крей закачил караваната на пикапа си и потеглил на юг, използвайки второстепенни пътища. Тръгнал в деня, в който всички пътни настилки бяха адски заледени. Пикапът и караваната били открити в някакво дере от случаен ловджия. Вратът на Крей бил счупен, а главата на приятелката му избила предното стъкло. Били без колани, а пикапът му бил толкова стар, че нямал дори въздушни възглавници. Слушай, аз наистина трябва да хвана…
— Следователно ФБР не е успяло да установи, че именно Крей е продал пистолета на Реза.
— Е, мъртвец се разпитва малко трудно. Но вероятността той да му е продал пистолета си остава далеч по-голяма от предположението, че се е появил в дома на Зариф в качеството си на терорист или на някакъв представител на Ал Кайда. А сега наистина трябва да вървя!
Демарко му благодари и го последва по коридорите към изхода на сградата. Дори не направи опит да го догони, готов да се обзаложи, че тоя тип развива най-висока скорост, именно когато напуска работното си място.
Гледайки след бързо смаляващата се фигура на държавния служител, той стигна до заключението, че може да докладва на Махоуни за изпълнението на задачата. Проучването на Реза Зариф приключи. Не беше открил никакви пропуски в разследването на ФБР и по двата случая, връзка между Реза и Юсеф Халид очевидно не съществуваше.
Но в главата му продължаваше да се върти тревожната мисъл, че Дони Крей беше умрял, преди ФБР да успее да го разпита. И тази мисъл дълбаеше мозъка му като кълвач.
17
Барът се казваше „Мистър Дейс“. Стените му бяха покрити с телевизионни екрани, разположени на метър и половина един от друг. Всички предаваха спортни състезания, но с изключен звук. Баналните клишета на коментаторите се изписваха под образа. Всичко, което можеше да се каже за спорта, отдавна беше казано. На коментаторите им оставаше да го повтарят като папагали, наблягайки на конкретните мачове.
Демарко имаше среща със служител на АБН на име Бари Кинг, с когото щяха да разговарят за Дони Крей. Изпитваше леко чувство на вина, че не беше обърнал достатъчно внимание на Крей. Ако го беше издирил веднага, човекът може би нямаше да хукне да бяга от Вашингтон, поемайки на юг към топлото слънце. Същевременно обаче си даваше сметка, че нямаше никакви причини да се занимава с него — поне докато беше жив. Дотогава предположението на ФБР, че именно Крей е продал онзи пистолет на Реза, звучеше напълно приемливо. Но не и сега, когато се оказа, че човекът е умрял, преди да бъде разпитан.
Докато чакаше Кинг, мислите му отново се върнаха към прекрасната ваканция в Кий Уест в компанията на Ели Майърс. Тази жена му харесваше във всяко отношение. Ако живееше във Вашингтон, отношенията им имаха всички шансове да прераснат в нещо по-сериозно от секс и пина колада. За съжаление тя живееше в Айова, на хиляда и шестстотин километра от столицата.
На летището се целунаха за сбогом и Демарко обеща да й се обади в момента, в който му се случеше да посети Айова. Но си даваше ясна сметка, че това едва ли щеше да се случи.
Тя на свой ред го увери, че ще направи абсолютно същото, ако някога се появи във Вашингтон. Но и двамата съзнаваха, че прекрасната седмица няма да се повтори, просто защото нямаше да се видят повече.
Демарко беше дълбоко убеден, че в някой предишен живот е бил злодей по отношение на жените. Нямаше друго обяснение за ужасния му късмет с представителките на противоположния пол. Свърза живота си с жена, която му изневери със собствения му братовчед. Няколко месеца по-късно срещна друга, изключително приятна дама на име Даян Карлучи, щатен агент на ФБР и някогашна негова съседка в Ню Йорк. Но точно когато се влюби в нея, шефовете на Бюрото я преместиха в Лос Анджелис, което бе по-далеч от Вашингтон дори от Айова. И сега стана същото — сближи се с хубавата учителка, която на всичкото отгоре притежаваше прекрасно чувство за хумор, двамата прекараха една чудесна ваканция, за каквато беше мечтал от години, но в края на краищата се оказа, че той иска нещо повече. Явно Господ го подлагаше на изпитание или просто си играеше с него.